Правната парламентарна комисия ще изслуша днес 9 номинирани за членове на ВСС за съдийската колегия. По азбучен ред това са Иван Ранчев, Калин Баталски, Михаил Малчев, Петьо Славов – всички те издигнати от „Прогресивна България“, Светлозар Георгиев, предложен от „Продължаваме промяната“; Силвия Цанова, също предложена от „Прогресивна България“, Таня Радуловска-Мадамжиева, предложена от две парламентарни групи – на „Демократична България“ и на „Продължаваме промяната“; Цвета Рангелова, предложена от Коста Георгиев от „Възраждане“ и Цветко Лазаров, предложен от Румен Миланов от „Прогресивна България“.
Вчера членовете на правната комисия изслушаха първите 4-ма кандидати за членове на новия Висш съдебен съвет за съдийската колегия от парламентарната квота. Това са общо 13 души, които кандидатстват за 6 места в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. За прокурорската колегия се борят 8 души за 5 места. Бившият вътрешен министър – Емил Дечев – е кандидат и за съдийската, и за прокурорската колегия и ще бъде изслушан два пъти. Зад неговата кандидатура за съдийската колегия застава „Демократична България“, а за прокурорската колегия той е подкрепян както от ДБ, така и от „Продължаваме промяната“.
Първа вчера своята концепция представи доц. Анета Антонова, която е преподавател по търговско право в Софийския университет и е номинирана от „Прогресивна България“ за съдийската колегия.
Според нея Висшият съдебен съвет дължи на обществото непоколебимо усилие за осветяване и изваждане наяве на всички замесени лица в случаите „Осемте джуджета“ и „СС клуб“. Тя бе категорична, че без да се правят действия в тази посока, няма да бъде възможно да се възстанови доверието в съдебната власт. Чрез външен натиск съдиите са уязвими на вътрешно влияние, като инструмент за него от доста време е и институтът на командироването, отбеляза Антонова. По отношение на неравномерната натовареност на съдиите – нещо, която тя определи като един от значимите проблеми на съдебната система, тя предложи да има по-прецизно, адекватно и справедливо нейно измерване.
„Епохата, в която съдът се отчита единствено чрез механично преброяване на образувани и приключили дела, трябва окончателно да остане в миналото„, подчерта Антонова.
На следващо място тя отчете, че всяко бъдещо преструктуриране трябва да бъде изключително предпазливо, извършено на база стриктен, многопластов анализ, с проучване на демографската картина, достъпност, наличие на обществен транспорт, ниво на социално-икономическо развитие и дигитална свързаност на съответния регион.
Антонова смята, че начело на прокуратурата и двете върховни съдилища трябва да стоят хора с интегритет, независимост, професионална компетентност и да са от системата.
Тя обърна внимание, че в момента се казва, че забавянето на конкурсите се дължи на това, че преди съответните кандидати да бъдат допуснати до конкурс, се осъществява изключително атестиране, което на практика забавя цялостната процедура по конкурсите. Ето защо Антонова обяви, че като стане член на съдийската колегия на ВСС, неин основен приоритет ще бъде въвеждането на изцяло нов системен и много обоснован подход за ограничаване на регламентираното влияние.
В отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ-СДС Рая Назарян дали броят на българските съдии, прокурори, следователи е много или малък съобразно броя на населението и съобразно броя на делата и дали този брой трябва да бъде намален или увеличен, Антонова отговори, че за съдиите може да каже, че в България са около 2200 и че според статистика на Европейската комисия се смята, че у нас имаме най-големия процент на съотношение между съдии и брой граждани. Според нея обаче, за да се отговори на питането, трябва да се направи много задълбочен анализ с оглед броя дела, тъй като в концепцията си тя е изложила натовареността като един от проблемите.
Бившият депутат и номинация за Съдийската колегия на „Продължаваме Промяната“ Васил Пандов, заяви, че е необходимо създаването на механизми за защита на съдиите от неправомерно влияние и затова, ако бъде избран, би предложил създаване на постоянна комисия за независимост на съдиите.
В концепцията си той предложи да се ограничи командироването, а когато все пак то се приложи, да бъде по преценка на ръководителите в натоварения съд. Той се обяви за отпадане на заповедите за „обръщане на внимание“ от страна на административните ръководители.
Пандов на няколко пъти беше питан за потенциалната му независимост, предвид факта, че е бивш народен представител и е напуснал „Продължаваме промяната“ само заради процедурата по избор на член на Висшия съдебен съвет. Той отговори, че ако бъде избран за член на ВСС, няма да се ръководи от нищо друго, освен от Конституцията и законите на страната. „Няма да се поддам на натиск нито от парламентарната група, на която съм бил член, нито на друга такава“, категоричен бе Пандов.
От ГЕРБ-СДС поставиха въпросите какви действия би предприел, ако има външен политически или икономически натиск, и при какви обстоятелства би подал оставка. Пандов отговори, че е необходимо да се въведе механизъм за регистриране на всички контакти на членове на ВСС с представители на изпълнителната, законодателната власт, както и с магистрати. Той добави, че ако има натиск върху него, може да подаде сигнал към различно органи. Що се отнася до оставката, той обяви, ще би я подал, ако има мотивирани данни за действие от негова страна, които нарушават закона.
От „Демократична България“ попитаха кандидата как адресира броя на съдиите спрямо броя на населението в България. Той отговори, че не трябва да се увеличава броя на съдиите и прокурорите, а намаляването на броя на съдиите трябва да отговаря на тяхната натовареност. На друг въпрос какъв профил на главен прокурор би подкрепил, кандидатът посочи, че задължителен елемент трябва да бъде работата по производства и начина, по който се е произнасял. Освен това Пандов предложи да се попълнят анкети от колегите на съответния кандидат.
На въпрос от „Продължаваме промяната“ как би помогнал в осъществяването на дейността при липса на достатъчно магистрати, Пандов отбеляза, че е необходимо да има яснота при конкурсите, които трябва да започват систематично. При освобождаване на щатна длъжност на административен ръководител преди изтичане на мандата, той предложи конкурсът да се обявява в едномесечен срок от освобождаването, допълни той.
Бившият съдия Евгений Стайков, който е предложение на „Продължаваме Промяната“, първо започна с това, че гарантира за почтеността си чрез биографията си. Той подчерта, че за 35 години не се е поддавал на икономически и политически натиск – не е бил член на ловни организации и ловни дружинки, в които тайно могат да се уреждат дела и назначени. Добави и че няма никакво отношение с Нотариуса, Красьо Черния и Петьо Еврото, за които отбеляза, че научава информацията от медиите.
На Стайков бяха поставени няколко въпроса, свързани с неговата позиция като член на Висшия съдебен съвет в периода октомври 2003 г. – октомври 2007 година. За този мандат той не скри, че вероятно е допускал грешки, но бе категоричен, че никога не се поддавал на влияние. Разказа за случай, в който бил получил покана от кмета на Приморско, но той я отказал – по-късно разбрал, че кметът бил отправял такива покани към много от членовете на тогавашния ВСС, защото искал в града му да има съд. Според Стайков един магистрат може да бъде независим, като не се колебае да отговори на различни искания с категоричния отказ: „Това не може да стане“. Стайков отговаряше на питанията, видимо вълнувайки се, признавайки, че ако не бъде избран – ще бъде един независим пенсионер.
Бившият вътрешен министър от кабинета “ Андрей Гюров“, предложен от „Демократична България“ Емил Дечев направи нетрадиционен увод към концепцията си. „Ако бъда избран за член на Висшия съдебен съвет от вас, няма да отстоявам независимостта на съдебната власт, няма да искам да се работи при условия на прозрачност. Ще се стремя към високата заплата, ще се надявам да имам по-малко работа, отколкото сега, ще се опитам да вкарам всички мои роднини на работа. Ще се възползвам от контактите, които ще ми даде този орган със законодателната и изпълнителната власт, за да осигуря моето бъдеще след приключване на петгодишния мандат“, обяви Дечев, след което коментира, че – естествено – никой кандидат за член на Висшия съдебен съвет няма да говори така, но всички ще се кълнат, че ще следват ритуални клетви как ще бранят независимостта, как ще се борят за прозрачност, как няма да прекъсват връзката с колегите си.
След това обаче в един момент ще започнат да постъпват по начин, заради който избралите ги народни представители ще се чувстват излъгани. Ето защо той призова депутатите добре да преценят на кого да се доверят.
„За мен един от основните тестове, който може да ви помогне, е кога тези хора са се сетили за проблемите на съдебната система. Дали в деня, в който е трябвало да седнат да пишат концепцията си, или са говорили много преди това – публично – а не насаме с някой колега, така че никой друг да не ги чуе“, обясни Дечев. И добави, че депутатите трябва да проверят дали съответният кандидат не се е притеснявал да изрази мнение пред медиите, на общите събрания и то мнение – различно от това на ръководството на съответния съд или прокуратура.
„Никога не съм мълчал, критикувал съм проблемите в съдебната система, но и съм предлагал решения„, поясни Дечев.
За дейността на съдебните лобисти Мартин Божанов – Нотариуса и Петьо Петров – Еврото той призна, че е научил от разследванията на Атикорупционния фонд, но уточни, че Петьо Петров го срещал в съдебната зала – като съдия по дело за клевета.
Като сериозен проблем Дечев открои подготовката на младшите съдии: „През последните няколко години имаме голям проблем с начина, по който се провеждат изпитите за Националния институт на правосъдието. Има теч на информация какви ще бъдат въпросите, кои са верните отговори и, за съжаление, очевидно и част от самите изпитващи не са на необходимото ниво. И после ние си скубем косите, защото при нас формално идват хора, които имат шестици на входния изпит за влизане в НИП, после имат шестици на изходния изпит от НИП, а всъщност са много зле. Много зле.“, повтори Дечев.
Според него този сериозен проблем може да се реши на първо място, когато при изпитите участват съдии, магистрати от окръжно и апелативно ниво. Според него заради слабостите, особено видими през последните четири-пет години, трябва да се предвиди изпитващите – както за входния, така и за изходния изпит за НИП – да бъдат само съдии от ВКС и двама преподаватели от юридически факултети, като единият задължително трябва да е специалист от областта на гражданското право, а другият – от наказателното, за да може академично да бъдат обхванати и двете основни области на правото.
След това Дечев даде пример с Франция, където обучението в техния НИП е бил първоначално само девет месеца, а сега е две години и девет месеца. Причината – французите осъзнали, че не е достатъчно да има само теоретично преподаване.
„Всъщност няма никакъв смисъл от втори курс лекции след юридическия факултет. Лекциите се очаква, че са си ги научили, учебниците са ги прочели и второ повторение по академичен начин на граждански или наказателен процес, или на гражданско или материално наказателно право, е безсмислено. Трябва повече практическо обучение„, отчесе Дечев и продължи да дава примери от френския опит, като отбеляза, че там – като те приемат да учиш в техния НИП – не е обявено за каква точно позиция си приет и след като го завършиш, можеш да станеш съдия, може да станеш прокурор, а може да станеш и съдия следовател.
След като приключи обучението, задължително има стажове, включително и в адвокатурата. Освен това имало и задължителни две седмици, в които обучаващите се във френския НИП работят като надзиратели в затвор, за да видят къде ще пращат хората като съдии и прокурори.
По същия начин и в Холандското училище за магистрати било изключително силно наблегнато на практическото обучение. Емил Дечев обобщи, че в бъдеще трябва да се помисли за промяна на учебната програма в НИП, в която да се заложи много повече на придобиването на практически способности и като цяло да има редуване на теоретични модули с практически модули.
Той коментира, че подкрепя една идея, изразявана и от други негови колеги – кандидатстването в НИП да не е свързано с конкретно място и това да бъде стимул всеки да се старае наистина да учи, за да получи по-висок успех и от поредността на успеха кандидатът да има право на избор къде да започне работа. По думите на Дечев такава била подредбата във Франция и там обикновено първите места са за съдии и прокурори в Париж и покрай Средиземноморския бряг, а онзи – с най-слаб успех отива там, където никой не е пожелал да отиде преди него.
