Съдия Иван Калибацев, който кандидатства за член на Прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет, отбеляза в концепцията си, че съдебната власт трябва да се прочисти отвътре. Той изрази това мнение по време на изслушването му в правната комисия на 52-рото Народно събрание. Съдия Калибацев е предложен за член на съвета от „Прогресивна България“. Той има над 22 години юридически стаж, който е преминал изцяло в органите на съдебна власт. Той е бил административен ръководител на две районни съдилища – Районен съд – Асеновград и Районен съд – Пловдив.
Съдия Калибацев предлага подобряване на механизма за подбор на кандидатите за младши съдии. Според него кадровата политика следва да започне с промяна на начина на провеждане на конкурси, обективна оценка за качествата на кандидатите и да няма външна намеса и влияние. Освен това процедурите следва да се опростят и облекчат. Отделно от това той смята, че трябва да има промяна в начина на подбор на административните ръководители в органите на съдебната власт, като се въведе предварително проучване на кандидатите, организират се краткосрочни семинари и се проверяват техните умения.
На въпрос от „Прогресивна България“ какво би се постигнало с въвеждането на електронното правосъдие в прокуратурата, Калибацев отбеляза, че трябва да се създаде нов вид информационна система, която да позволи създаването на документи в реално време. По думите му това ще позволи на наблюдаващите прокурори да реагират своевременно и ще ускори разследванията, обясни кандидатът. Като друг свой приоритет той набеляза създаването на възможност всяка една от страните да може да участва в заседания дистанционно. Според него така ще се оптимизира и бюджетът.
На въпрос на ГЕРБ-СДС по какви критерии би избирал административни ръководители, той отговори, че са необходими мениджърски умения. Попитан от страна на „Демократична България“ какви действия трябва да предприеме кадровият орган, ако му бъде оказано влияние, той отговори, че към момента ВСС има механизъм за това, но той не е достатъчно ефективен. Според него трябват активни действия, а не само декларации, за да се заяви категорично, че това е недопустимо.
На въпрос от „Продължаваме промяната“, свързан с избора на следващия главен прокурор, Калибацев отговори, че той трябва да е почтен и независим – човек, който ще утвърди имиджа на прокуратурата. Според него не е необходимо повече да се ограничават правомощията на главния прокурор.
На питане от страна на „Възраждане“ за съдебната карта и за обединяването на съдебни райони Калибацев отговори, че страната се обезлюдява и се оказва, че органите на съдебната власт са големи като щат и ресурс, а работата им е малко. Това именно според него налага прекрояване на съдебната карта. Според него, ако електронното правосъдие позволи да се водят съдебните процеси дистанционно, това би облекчило работата и териториалните отделения биха били активни само тогава, когато има нужда. Така няма да се поддържа постоянно човешки ресурс на място, обясни Калибацев.
Съдия Красимир Комсалов предложи в концепцията си, която представи пред правната комисия, въвеждане на строги изисквания за времето за разглеждане на делата. Кандидатът за Прокурорската колегия на ВСС, предложен от „Прогресивна България“, отбеляза, че тъй като ВСС няма законодателна роля, трябва осигури необходимото взаимодействие с парламента за такива промени, които ще са в подкрепа на гражданите и правосъдието.
Съдия Красимир Комсалов има над 25 години юридически стаж, като професионалният му път е преминал основно през системата на наказателното правосъдие. Работил е в съдилищата в Пазарджик и София, а от ноември 2025 г. е председател на Окръжния съд в Пазарджик.
При представянето на концепцията си той даде заявка за надграждане постигнатия прогрес на ВСС във взаимодействието му с други институции. В един колектив като ВСС е възможно да има различия в мненията, но моята работа ще е да създавам спокойна атмосфера. Искам да се насърчава добрата работа и творчеството на съвета, отбеляза Комсалов.
Той обяви и че ще работи за механизъм за защита на магистратите, подали сигнали срещу други магистрати. Според него трябва да има и практически механизъм при информация за оказан натиск. Той посочи, че никога през кариерата си не се е повлиявал от чужд натиск. Попитан от „Прогресивна България“ за мнението му относно закриването на специализирания съд той отговори, че решенията на Народното събрание трябва да се уважават.
Попитан от страна на „Продължаваме Промяната“ дали е било разговаряно с него, за да бъде командирован в Специализирания наказателен съд, Комсалов отрече с него да са водени подобни разговори. На въпрос за трите най-големи проблема, които настоящият състав на ВСС е завещал, кандидатът отбеляза влошената комуникация с магистратите. Той отбеляза и че причината ВСС да работи вече десета година с несменяем състав, не е в него.
На въпрос от ГЕРБ-СДС за това какви критерии за избор на административен ръководител ще следва, ако бъде избран, Комсалов изброи – професионализъм, почтеност, колегиалност, комуникативност и управленски способности. Попитан какви принципи ще спазва в работата си, той отбеляза принципите за независимост и прозрачност, като добави, че смята да бъде открит и да информира периодично магистратите и обществеността за работата си.
Относно реакцията на Съдийска колегия при сигнали за натиск върху магистрати, включително от членове на ВСС, тема поставена от „Демократична България“, Комсалов заяви, че е нужно колегията да изследва тези сигнали и да взима решения по тях. Попитан за информираността по дела и разследвания, която прокуратурата е длъжна да дава, съдия Комсалов отбеляза, че е нужен унифициран подход, като ще държи изключително много на прозрачността в работата на колегията и органите на съдебната власт.
Попитан от „Възраждане“ по отношението на предложението на Комсалов, магистратите на окръжно и районно ниво, с придобит с ранг и възраст да получават до 90% от заплащането на ВКС и ВКП, дали само това са необходимите критерии, кандидатът отговори, че трябва да се изследва и качеството на работа. Като проблем в това отношение обаче той открои липсата на достатъчно обективни критерии за това. Комсалов заяви, че като цяло идеята на тази мярка е да насърчи магистратите да кандидатстват за по-високите постове.
Съдия Милена Карагьозова, кандидат за Прокурорската колегия на ВСС, издигнат от „Прогресивна България“, предложи да има публичен списък на забавените съдебни актове, защото един съдия не може да бъде чакан да изпише актовете си. Тя сподели тази своя идея по време на изслушването й в правната комисия.
Съдия Милена Карагьозова има близо 30 години юридически стаж, основно в системата на наказателното правосъдие. Работила е 21 години в Районния съд в Горна Оряховица, а от 2022 г. е съдия в Окръжния съд във Велико Търново, където от 2024 г. е заместник-председател и ръководител на наказателното отделение. Има и академичен опит като асистент по наказателно право.
В концепцията си тя подкрепи регулярното провеждане на конкурси. Карагьозова коментира, че по отношение на дисциплинарната дейност, ръководен принцип в работата ѝ ще бъде прилагането на ясни и еднакви критерии и принципност спрямо всички.
Карагьозова посочи още, че според нея независимостта на съдебната система трябва да се разглежда под два ъгъла – спрямо външни фактори, влияещи на цялата система, и независимост на отделните магистрати да не допускат намеса в пряката им работа.
Попитана от „Прогресивна България“ дали смята, че един съдия би могъл да разбере спецификата на прокурорската работа по-добре от някои прокурори, тя отговори, че съдията работи сам, разглежда актовете на прокуратурата и ги оценява. Карагьозова допълни, че освен това, ако мандатът на главния прокурор е седем години, а на член на ВСС е пет, тя би се върнала в съда, където избраният или неизбраният от нея няма да има „йерархично“ надмощие над нея.
В отговор на въпрос от ГЕРБ-СДС дали ВСС трябва да има политическа квота, тя посочи, че според нея този модел функционира добре и допълни, че номинирането на съдии в прокурорската квота не би позволило да се развият зависимостите, които се наблюдават сега.
На въпрос от „Демократична България“ да обясни защо казва, че кандидатите за административни ръководители трябва да заявят предварително, че ако бъдат избрани, ще назначат свои заместници от по-долни нива на съда или прокуратурата, тя обясни, че подобно действие трябва да е много мотивирано. Налага се, защото това е изписано в закона като изключение, но в момента се е превърнало в норма.
Кадровия дефицит е голям, но ръководителят може да търси и административни качества у своите заместници, освен професионалните, които конкурсите за повишаване гарантират, обясни Карагьозова.
Попитана от „Продължаваме промяната“ дали е имала контакти със Сотир Цацаров, Георги Чолаков или Борислав Сарафов и дали има допир до кръговете с влияние в съдебната система, Карагьозова отговори, че не е имало опити да ѝ се оказва влияние. По отношение на тримата изброени, тя каза, че веднъж се е срещала само с Цацаров, докато е бил главен прокурор, като само са се поздравили.
В отговор на въпрос от „Възраждане“ какви правила би предложила за вземането на кадрови решения в случаите, когато са внесени в последния момент, тя отговори, че не споделя тази практика и ще настоява за изготвянето на механизъм за превенция на подобни случаи.
Прокурор Стефан Милев – също кандидат на „Прогресивна България“, издигнат от проф. Таня Йосифова от Университета по национално и световно стопанство, обяви, че ако бъде избран за член на Висшия съдебен съвет, може да направи много за доусъвършенстване на НИП – Националният институт по правосъдие.
Милев има над 20 години юридически стаж, работил е както в прокуратурата, така и в съда. Бил е прокурор в Софийската градска и Софийската районна прокуратура, заместник-районен прокурор и временно изпълняващ длъжността председател на Софийския районен съд. От 2023 г. е командирован в Софийския апелативен съд, а паралелно преподава „Наказателно право и процес“ в НИП. Автор е на юридически трудове и публикации.
ВСС трябва да се състои от независими от икономически кръгове политически партии, тайни общества и други зависимости. Никога не съм имал контакти с политици, тайни общества и никой никога ме ми е помагал в кариерното развитие, заяви в концепцията си Милев. Той допълни, че зад неговата кандидатура стои инициативна номинация.
По отношение на командироването Милев каза, че това е проблем. Зависи и от хората – колкото податлив може да бъде един титуляр, толкова може и един командирован магистрат, допълни Милев. Според него целият проблем се корени в блокираните конкурси. Милев каза, че въпреки всичко, има опасност командироването да се превърне в натиск и заобикаляне на конкурсите.
Милев изрази мнение и по отношение на взимането на решения по вътрешно убеждение. Странно ми е как се прилага закон по вътрешно убеждение, каза кандидатът. По вътрешно убеждение може да извадиш фактите от доказателствата, но другото е грешка, допълни той.
Попитан от „Прогресивна България“ за мнението му за йерархичността в прокуратурата, Милев отговори, че философията е да не се допуска беззаконие – горният прокурор следи по-долния да не прави нарушения. От друга страна, писмените указания важат само за това какви действия да бъдат извършени и как да бъде приложен материалният закон, но не как да се оценяват фактите, каза Милев.
Що се отнася до устните указания Милев призна, че макар и да са недопустими, поне в прокуратурата те продължават да се случват.
На въпрос от ГЕРБ-СДС коя идея възприема за по-целесъобразна – главен прокурор, излъчен от професионалната квота, или просто юрист, който не е от системата, Милев отговори, че няма значение. Имало е катастрофи и успехи, важни са личните качества. Следващият главен прокурор трябва да е обединител и чистач на репутационното петно, отбеляза още Милев.
В отговор на въпрос от „Демократична България“ как вижда ролята на ВСС в подготовката на новите магистрати, Милев каза, че, ако бъде избран за член, може да направи много за доусъвършенстване на НИП. Той е на ниво, елиминира много пропуски, опитва се да запълни празноти в правното образование. ВСС има отношение към Института, защото назначава негов ръководител и определя програмите.
Ако бъда избран за член, съм готов да поема тази дейност като своеобразен мой ресор, каза още Милев. Той допълни обаче, че един магистрат, вкаран по втория начин, няма как да бъде обучен дори от най-съвършените преподаватели в Института, защото винаги ще разчита на този втори начин.
