България за първи път избира жена за президент, а резултатът от вота показва подкрепа за президентство, основано на съгласие, а не на противопоставяне. Това заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев в интервю за Българската национална телевизия. Той беше избран за вицепрезидент на България за следващия мандат.
Вълчев определи избора на Илияна Йотова като важен символ за страната, подчертавайки нейния богат държавнически опит, знания и ангажираност към България. Според него изборът е доказателство за демократичното мислене на българското общество и историческите традиции на страната в подкрепа на правата на жените.
По думите му изборите са показали подкрепа за пробългарски сили. Той коментира, че дори определящите победата като успех на проруските сили всъщност говорят за политически сили, които също са пробългарски.
На въпрос дали успехът е бил възможен без подкрепата на Румен Радев, Вълчев отговори, че решаваща е била подкрепата на всички избиратели. Той подчерта, че зад тях са застанали хора с различни партийни предпочитания.
В интервюто Вълчев засегна и въпроса за държавния бюджет. Според него трябва да се обърне внимание на възнагражденията не само на учителите, но и на журналистите в обществените медии. Към тях той добави служителите в библиотеки, музеи, галерии, театри и читалища, както и българските дипломати. По думите му тези професионални общности имат важна роля за съхраняването и представянето на българския дух и култура.
Той предложи да се обсъди и възможността българските медии в чужбина, които публикуват или излъчват съдържание на български език, да получават постоянна държавна подкрепа.
Като една от основните задачи пред новото президентство Вълчев посочи намаляването на общественото напрежение. Той изрази увереност, че заедно с Илияна Йотова ще работят за преодоляване на разделението и за изслушване на добрите предложения от различните страни.
По темата за президентските помилвания Вълчев заяви, че не би ги определил предварително нито като грешка, нито като капан, тъй като за подобна оценка са необходими конкретни факти. Според него основният проблем е липсата на достатъчно доверие в процедурите и експертизите. Той предложи парламентът да обсъди възможността тези процеси да бъдат уредени със закон, както и приемането на обща законодателна рамка за различните видове експертизи в България.
Вълчев коментира и приетия на първо четене закон за българския език. Според него нормативният акт трябва да гарантира използването на надписи на български език и с българската азбука. Той предложи да се предвиди и задължително използване на английски език, за да бъдат надписите разбираеми за чужденците и страната да запази своята конкурентоспособност.
Относно бъдещето на БТА Вълчев заяви, че решението кой ще го наследи е в правомощията на парламента. Той подчерта, че оставя агенцията в период на развитие и очаква следващият ръководител да продължи разширяването на кореспондентската мрежа, международните партньорства и връзките с българските общности зад граница. Сред важните задачи той посочи и сътрудничеството с европейските институции.
Като съвет към своя наследник Вълчев препоръча продължаване на внедряването на изкуствения интелект, но и инвестиции в човешкия потенциал. Според него новите технологии трябва да се разглеждат като възможност за развитие, а не като заплаха.
В края на интервюто той коментира и служебните си пътувания, като уточни, че командировките му са били свързани с работата в БТА и винаги се е стремял да ги организира икономично. Вълчев заяви още, че възнамерява да продължи да ходи пеша до работното си място, подчертавайки значението на достойното представяне на България.
