Проектобюджетът за 2027 г. предизвика остър политически сблъсък заради планираното увеличение на данъчната и осигурителната тежест, прогнозите за инфлацията, съкращаването на инвестициите и намеренията за промени в пенсионния модел.
Правителството на Румен Радев защити финансовата рамка с аргумента, че търси баланс между социалните разходи, бюджетния дефицит и икономическия растеж, но опозицията предупреждава за обедняване, рецесия и увеличаване на държавния дълг.
Допълнително напрежение предизвика разкритието, че финансовото министерство е обсъждало с Европейската комисия прехвърляне на част от осигурителните вноски от втория пенсионен стълб към Националния осигурителен институт, въпреки че първоначално управляващите категорично отхвърлиха подобна възможност.
Един от основните проблеми в дебата е липсата на убедителна дългосрочна перспектива за стабилизиране на публичните финанси. Евродепутатът и председател на ДСБ Радан Кънев заяви пред БНР през уикенда, че не вижда достатъчно сигурност в бюджета, особено в тригодишната му прогноза. По думите му макар настоящото равнище на държавния дълг да не е високо, предвиденото ежегодно дългово бреме ще нарасне три пъти. Според него това е сигнал, че държавата продължава да покрива разликата между приходите и разходите чрез нови заеми, вместо да предприеме структурни промени.
Кънев постави под съмнение и готовността на управляващите да използват парламентарното си мнозинство за провеждане на по-смели реформи. Той предупреди, че без ограничаване на разходите и трайно подобряване на приходната база България може да се изправи пред дългова криза след три-четири години. Неговото становище е, че планираните съкращения в администрацията не решават проблема, тъй като обявените за премахване щатни бройки са по-малко от незаетите позиции.
Критики предизвика и предвиденият данък
върху свръхпечалбите на банки и търговски вериги. Според опозицията подобна еднократна мярка не създава устойчив източник на приходи и не показва как правителството възнамерява постепенно да сближи приходите и разходите.
Увеличаването на пенсионната вноска пък не е решение на дългосрочните проблеми на системата, защото прехвърля тежестта върху работещите поколения, без да гарантира устойчивост след две десетилетия.
Центърът на конфликта – пенсионният модел
Най-сериозното политическо напрежение възникна заради съобщения за намерението част от вноските за допълнително пенсионно осигуряване да бъдат пренасочени към държавното обществено осигуряване.
В началото на ноември опозицията съобщи, че правителството е обсъждало подобна възможност с Европейската комисия, но управляващите отрекоха да има такъв план. Тогава съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов представи документ от кореспонденцията с еврокомисията, който доказва, че предложението действително е било разглеждано.
Финансовият министър Гълъб Донев впоследствие призна в интервю за БНТ, че кабинетът е имал идея за прехвърляне на част от вноските за втора пенсия на родените след 1959 година. От „Демократична България“ обаче заявиха, че съществуват две версии на писмото до Европейската комисия от 2 ноември – едната съдържа предложението, а другата не го включва. От формацията поставиха въпроса дали документът е бил променян след изпращането му.
Депутатът от ГЕРБ Георг Георгиев определи случилото се като основание за оставка, след като проблемът не бил само в обсъждането на прехвърляне на пенсионни средства, а в начина, по който правителството представя намеренията си. Георгиев смята, че управляващите е трябвало открито да признаят за проведените експертни разговори и да обяснят защо мярката няма да бъде приложена, вместо първоначално да отричат информацията.
Вицепремиерът Атанас Пеканов също коментира случая, като уточни, че прехвърлянето на средства не е било обсъждано на заседанията на Министерския съвет, в които е участвал, и не фигурира в окончателните бюджетни документи. Той потвърди обаче, че в комуникацията с Европейската комисия са разглеждани различни варианти за ограничаване на дефицита, част от които после не са били приети.
Пеканов определи прехвърлянето между двата пенсионни стълба като неподходящо решение. Същевременно той постави въпроса за ниската реална доходност на частните пенсионни фондове и влиянието на таксите върху натрупванията на осигурените. По думите му една от възможностите за развитие на системата е пенсионните фондове да инвестират в инфраструктурни проекти, при условие че бъдат гарантирани прозрачността и възвръщаемостта на вложенията.
Радан Кънев настоя за национално съгласие по пенсионния модел. Той припомни, че реформата от 2001 г. е създадена с целта да разпредели тежестта между държавното и капиталовото осигуряване и да ограничи зависимостта на бъдещите пенсии от броя на работещите спрямо пенсионерите. Според него вторият стълб е необходим именно заради това.
Данъчната тежест, инфлацията и инвестициите
Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев публикува подробен анализ на проектобюджета, в който признава някои положителни промени, но оспорва основните икономически прогнози. Положителните страни на проекта са увеличението на социалните плащания, обезщетенията за безработица, максималната пенсия от юли 2027 г. и данъчните облекчения за работещи родители. Само че тези мерки са ограничени на фона на увеличението на данъците и осигуровките.
Василев прогнозира по-висока инфлация от заложената в бюджетната рамка. Той посочва, че Министерството на финансите вече е повишило прогнозата за дефлатора на БВП през 2026 г. от 5.2% на 9.1%, но въпреки това очаква стойност от 5.7% за 2027 година. Според бившия финансов министър тази прогноза не отчита достатъчно високите цени на природния газ, електроенергията, торовете и вносните суровини, както и затрудненията в международната търговия.
Друг спорен параметър е размерът на инвестициите. Василев смята, че публичните инвестиции ще намалеят с около 40% спрямо заложеното за 2026-та, което представлява приблизително 4
млрд. евро. В същото време бюджетът разчита частния сектор да увеличи инвестициите си с около 3 млрд. евро, като тази прогноза е под съмнение заради по-високото данъчно облагане, ограничените компенсации за енергията и поскъпването на производствените суровини.
Асен Василев предупреждава и за реално намаляване на доходите. Съдейки по представените от него данни минималната работна заплата за 2027 г. е предвидена на 660 евро, докато по старата формула би достигнала 690 евро. Предвиденото увеличение на възнагражденията в държавните учреждения и общините е 5%, а прогнозираният ръст на пенсиите е 7.8 процента. Същевременно линията на бедност се увеличава с 13.4% до 443 евро, докато минималната пенсия достига 374 евро, което ще остави над 1.2 милиона пенсионери под линията на бедност.
Допълнително натоварване се очаква от промените в данъчната политика. Сред тях са 33% данък върху свръхпечалбите, увеличаване на максималния и минималния осигурителен доход, по-високи акцизи върху цигарите, задължителна ДДС регистрация при сделки с недвижими имоти, увеличение на оценките на имотите с 30%, 7% данък върху ваучерите за храна и по-високи винетни и тол такси. По оценка на Василев нетното увеличение на данъчната тежест след приспадане на предвидените облекчения възлиза на около 1.9 млрд. евро.
Правителството защити бюджета с аргумента, че трябва да съчетае социалните плащания с ограничаването на дефицита. Вицепремиерът Атанас Пеканов призна, че високите цени на енергията са едно от най-сериозните препятствия пред бизнеса и че природният газ е сред основните фактори за инфлацията. Той посочи, че се обсъждат допълнителни механизми за подкрепа на предприятията, включително оптимизиране на съществуващите програми и използване на държавен ликвиден ресурс. Конкретни суми и срокове за прилагането им обаче не бяха обявени.
Пеканов потвърди и че бюджетният дефицит остава над европейския праг от 3% от БВП. Разликата между посочваните стойности от 3.5% и 4.2% се дължи на използването на различни методологии – касова и европейска. Той уточни, че България е в процедура по свръхдефицит, но това не означава автоматично спиране на европейското финансиране.
Сред разходните мерки е съкращаването на 5000 щатни бройки в централната администрация, като повече от половината са заети. Предвижда се също прекратяване на досегашния механизъм за индексация на заплатите в секторите „Сигурност“ и „Отбрана“. Пеканов отбеляза, че между 2023 и 2025 г. разходите за МВР са нараснали със 76%, или 863 млн. евро, а тези за отбраната – с 62%, или около 500 млн. евро.
При всички положения правителството трябва да обясни как ще се финансират публичните задължения без ускорено натрупване на дълг, как ще се разпределя осигурителната тежест между поколенията и дали заложените данъчни и разходни мерки са съвместими с прогнозирания икономически растеж.
