Японското правителство намери необичаен начин да обясни на гражданите защо увеличава усилията си в областта на националната отбрана. Вместо да разчита само на официални изявления и политически речи, то привлече една от най-големите комедийни агенции в страната – Yoshimoto Kogyo. Целта е чрез хумор и кратки сценки да представи държавната политика на по-достъпен език.
Инициативата идва в момент, когато кабинетът на премиера Санае Такаичи работи по промени в отбранителната политика и обсъжда възможността японската армия да получи повече свобода за участие във военни действия извън страната. Това е чувствителна тема, тъй като японската конституция традиционно ограничава използването на военна сила и поставя акцент върху мирния характер на държавата.
Поддръжниците на промените смятат, че Япония трябва да разполага с повече възможности за реакция в условията на нарастващо международно напрежение. Критиците обаче се опасяват, че това ще отслаби пацифистките принципи, върху които е изградена следвоенната конституция.
На този фон правителствената служба за връзки с обществеността решава да обясни политиката си чрез комедийни сценки. За целта е избран популярният в Япония жанр „мандзай“, в който двама изпълнители водят забавен диалог. Единият обикновено задава въпроси или прави наивни коментари, а другият му отговаря и обяснява ситуацията.
В кампанията участват измислените съпрузи Кунио и Тамийо. В седем кратки епизода те обсъждат различни теми от държавната политика, включително националната отбрана, космическите технологии и изкуствения интелект.
В една от сценките Тамийо пита защо Япония поддържа помощни кораби и каква е ползата от тях за обикновените хора. Кунио обяснява, че повече от 80% от корабите, с които Япония се защитава, принадлежат на други държави. Според него страната помага на своите съюзници, а те от своя страна допринасят за сигурността на Япония. Посланието е, че международното сътрудничество в отбраната е взаимноизгодно.
В друга сценка двамата разговарят за сателитната система Michibiki. Тамийо отбелязва, че хората често приемат за даденост възможността да се придвижват до непознати места, без да се изгубят. Кунио обяснява, че това е възможно благодарение на сателитите, които осигуряват навигационна информация денонощно.
Изкуственият интелект също е сред темите на кампанията. Тамийо пита дали технологията, която помага в ежедневието – например при планиране на храненето и търсене на информация, – може да бъде полезна и за националната сигурност. Отговорът на Кунио е, че Япония вече работи по използването на изкуствен интелект за защита на страната.
Вместо да предизвика положителна реакция обаче, кампанията среща сериозни критики в интернет. Много японци смятат, че подобен подход прилича повече на пропаганда, отколкото на опит за информиране на обществото.
Част от коментарите са насочени и към начина, по който са представени двамата герои. Кунио постоянно обяснява държавната политика на Тамийо, която изглежда неразбираща и зависима от неговите разяснения. Според някои потребители това затвърждава остарели представи за ролята на жените и мъжете в обществото.
Други обвиняват правителството, че подценява интелигентността на гражданите и се опитва да спечели подкрепата им с прекалено опростени послания. Някои дори призовават кампанията да бъде прекратена и поставят под въпрос използването на публични средства за подобни инициативи. Според тях премиерът трябва да обяснява решенията си директно пред парламента и на пресконференции вместо да разчита на комедийни представления.
В заключителната сценка от поредицата Тамийо пита дали хората не приемат за даденост спокойните дни, в които не се случва нищо тревожно. Кунио отговаря, че липсата на инциденти не е случайност, а резултат от непрекъснатата работа за сигурността на страната.
Така японското правителство се опитва да обясни чрез хумор защо отбраната изисква постоянни усилия и международно сътрудничество. Реакциите в интернет обаче показват, че избраният подход не убеждава всички. Вместо да разсее съмненията около новата политика, кампанията предизвиква нови въпроси за начина, по който властите общуват с обществото.
