Германският канцлер Фридрих Мерц обвърза подкрепата на Германия за следващия седемгодишен бюджет на ЕС с ангажимент на всички държави членки да участват във финансирането на Украйна след 2027 година. Той заплаши да блокира бюджетното споразумение при отказ. Словашкият премиер Роберт Фицо пък определи действията на Мерц като изнудване и заплаши с вето.
Спорът за допълнителната финансова помощ за Украйна прерасна в конфликт за бъдещето на европейския бюджет. С писмо от 6 ноември до Фон дер Лайен Мерц предупреди, че Германия няма да подкрепи бюджета за периода 2028–2034 г., ако в него не бъде заложено общо решение за дългосрочно финансиране на Украйна. Така Берлин превърна подкрепата за Киев в условие за разходите и финансовите приоритети на общността за седем години. На практика това поставя правителствата, които не желаят да участват в нови финансови ангажименти, пред избор между запазване на позицията им за Украйна и риска от блокиране на бюджетните преговори.
Настояването на германския канцлер за сигурна и дългосрочна финансова перспектива за Украйна предполага не само нови средства, но и покриване на лихвените задължения по вече отпуснатите заеми.
България, Унгария, Словакия и Чехия са сред държавите, които не желаят да се присъединят към новия кръг на финансиране. Именно към тях е насочен натискът на Берлин, който държи тежестта да бъде разпределена между всички членове на Европейския съюз.
След срещата си с Фон дер Лайен във Варна Радев заяви, че България няма да участва в допълнителното финансово подпомагане, но продължава да оказва подкрепа на Украйна в други направления – чрез износ на електроенергия, възстановяване на електроцентрали и железопътна инфраструктура, както и с безвъзмездна помощ за хиляди украински семейства.
„Що се отнася до финансова подкрепа, ние самите сме в процедура по свръхдефицит и г-жа Фон дер Лайен непрекъснато ни подканя да влезем в рамките от 3 процента. Така че ние полагаме усилия изцяло според нашите финансови възможности в момента“, посочи Радев, уточнявайки, че България няма да блокира общите решения на ЕС и правото на останалите страни да помагат според възможностите си.
Фон дер Лайен защити европейската подкрепа за Киев, като заяви, че Украйна е стабилизиращ фактор и че отговорността за прекратяването на войната е на Русия, която започна пълномащабното нахлуване. В коментар пред БНР тя постави акцент върху желанието за мир, което според нея обединява европейските общества, но подчерта, че подкрепата за Украйна остава необходима, докато продължава руската агресия.
Зад германския ултиматум стои
очакван финансов недостиг на Украйна от около 70 милиарда евро
през 2027 година. Продължаващата война увеличава разходите за отбрана и държавно функциониране, а собствените приходи на страната не са достатъчни за покриването на бюджетните ѝ нужди.
През декември миналата година европейските лидери се договориха за заем от 90 милиарда евро за периода 2026–2027 година. Последващите оценки обаче показват, че тези пари няма да бъдат достатъчни. Европейската комисия предлага ЕС да осигури приблизително две трети от недостига – около 45 милиарда евро, а останалата част да бъде покрита от международни партньори.
На 30 октомври еврокомисията предложи да бъдат освободени и оставащите 45 милиарда евро от съществуващия кредитен механизъм за 2027 година. Само че тази сума не покрива допълнителната финансова дупка, поради което Брюксел разглежда възможности за нови съвместни заеми, гарантирани от бюджета на Европейския съюз. И целта е да бъде постигнато политическо споразумение до края на годината.
За Берлин най-важният въпрос е кой ще поеме разходите и при какви условия. Германия е най-големият нетен донор в европейския бюджет и настоява останалите държави да участват пропорционално в общата тежест. Според данни на Института за световна икономика в Кил германската помощ за Украйна от началото на пълномащабната руска инвазия е близо 31 милиарда евро, като общите оценки за периода 2022–2026 г. достигат между 31 и 42 милиарда евро.
Този аргумент обаче не бива да се приема еднозначно. Ако помощта се определя като дял от брутния вътрешен продукт, Германия не е сред водещите държави донори в ЕС. Това поставя под въпрос тезата, че досегашното разпределение на помощта отразява справедливо икономическите възможности на страните членки.
Допълнително напрежение създава фактът, че Унгария, Словакия и Чехия вече получиха освобождаване от лихвените плащания по настоящия заем за Киев от 90 милиарда евро. В резултат останалите 24 държави членки поемат годишните лихвени разходи, оценявани на близо 3 милиарда евро. Берлин не желае подобен модел на изключения да се превръща в практика при следващите финансови решения.
Словашкият премиер Роберт Фицо реагира остро на германската позиция и я определи като класически случай на изнудване. Той предупреди, че Словакия може да наложи вето върху бюджета, ако в него бъде включено задължително финансиране за Украйна. По думите му Унгария, Чехия и България споделят позицията, че не трябва да бъдат принуждавани да поемат нови финансови ангажименти.
Разминаванията не са само между подкрепящите и отказващите допълнителна помощ. Финландия настоява Украйна да бъде подпомагана независимо от хода на преговорите за бюджета. Полша също предупреждава, че обвързването на двата въпроса може да се окаже контрапродуктивно. Същевременно Германия, Дания, Нидерландия и Швеция подкрепят по-тясната връзка между бюджетната дисциплина и финансирането на Киев, като настояват за ограничаване на други разходи.
Конфликтът надхвърля осигуряването на 45 милиарда евро.
Мерц иска промяна в начина, по който блокът взема решения за бъдещото финансиране на Украйна – от единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство. Това би ограничило възможността отделни правителства да блокират последващи предложения, но самата промяна на правилото изисква съгласие между държавите членки.
Предварителното предложение на Европейската комисия за бюджета за 2028–2034 г. вече предвижда възможност за мобилизиране на до 100 милиарда евро за Украйна. Но размерът и механизмът на финансиране остават предмет на преговори. Военната подкрепа ще продължи да се осигурява и чрез Европейския механизъм за мир.
Тези обстоятелства поставят Украйна в центъра на най-големия финансов спор в ЕС за следващите години. Многогодишната финансова рамка изисква единодушие между правителствата и одобрение от Европейския парламент. Като най-голям нетен донор Германия разполага със значително влияние върху постигането на компромис, но същото право на блокиране имат и останалите държави.
На предстоящата неформална среща на европейските лидери в Дъблин на 12 и 13 ноември се очаква Украйна да бъде сред основните теми. Въпросът ще бъде разгледан и на заседанието на Европейския съвет на 26 и 27 ноември, когато ще се обсъждат както недостигът на пари за 2027 г., така и финансовата помощ за периода след това.
Междувременно украинският президент Володимир Зеленски обяви след разговор с Фон дер Лайен, че Брюксел ще задейства специален механизъм за спешно прехвърляне на средства. Той е предназначен за бърза реакция при извънредни нужди и е отделен от обсъждания дългосрочен бюджет.
По всичко личи, че основният конфликт вече не е само за размера на помощта за Киев, а за правото на отделните държави да определят финансовото си участие и за границите на европейската солидарност. Берлин иска общ ангажимент без изключения, докато София, Будапеща, Братислава и Прага настояват, че подкрепата трябва да се съобразява с националните финансови възможности.
