Съветът на икономическите експерти на Германия значително повиши прогнозите си за растеж на най-голямата европейска икономика на 11 ноември, като същевременно предупреди, че правителството трябва да ограничи разходите за отбрана и пенсионни плащания, за да овладее неконтролируемите бюджетни дефицити. Експертният съвет, състоящ се от петима независими съветници, чиито оценки се следят внимателно от Берлин, повиши прогнозата си за 2026 г. повече от два пъти – до 1.3%, а за 2027-а очаква растеж от 1 процент. Тези данни до голяма степен съвпадат с прогнозите на правителството и водещите икономически институти и представляват подобрение спрямо оценките от май, които предвиждаха растеж от 0.5% за тази година и 0.8% за идната.
Очаква се също така инфлацията да нарасне до 2.8% през 2026-а и до 3.3% през 2027-а, след като през 2025-а беше 2.2 процента.
По-оптимистичната перспектива се дължи на по-бързото от очакваното възстановяване след енергийните сътресения, породени от войната в Иран, както и на по-силния от предвижданията износ, заяви председателят на съвета Моника Шницер. „Наблюдаваме ясен икономически подем, движен от изненадващо силен износ и високи нива на държавни разходи“, отбеляза тя, докато връчваше годишния доклад на съвета на канцлера Фридрих Мерц по време на пресконференция на 11 ноември.
„Това са обнадеждаващи сигнали както за бизнеса, така и за домакинствата в цяла Германия“, коментира Мерц. Наред с рекордните разходи за инфраструктура и отбрана, той обеща да проведе структурни реформи за стабилизиране на публичните финанси, включително цялостно преразглеждане на пенсионната система.
Съветът обаче предупреди, че във федералния бюджет ще се отвори все по-голяма дупка, което ще наложи или поемането на още дългове, или въвеждането на мерки за строги икономии. Експертната група прогнозира, че до 2040 г. ще се появи дефицит в размер между 2.7% и 4.8% от годишния БВП, който не е предвиден в настоящите бюджетни разчети.
„Отговорните за вземането на решения няма да могат да избегнат трудните избори“, заяви Шницер, като добави, че да се разчита единствено на допълнителен икономически растеж за решаване на бюджетните проблеми не е реалистично решение. От математическа гледна точка подобен подход би изисквал темпове на растеж, „каквито не сме виждали през последните 50 години“.
Мерц уверява, че правителството му напълно осъзнава предизвикателствата пред страната, които изискват финансиране, и ще направи всичко възможно, за да запази най-високия си кредитен рейтинг – AAA.
Министърът на финансите Ларс Клингбайл съобщи на друго събитие също на 11 ноември, че вече се прилагат мерки за съкращаване на разходите, благодарение на което е запълнен дефицитът от 34 милиарда евро, първоначално предвиждан в бюджета за 2027 година. Окончателните параметри на държавната план-сметка за 2027-а ще бъдат утвърдени от Бундестага (долната камара на парламента) на 12 ноември.
Препоръките на съвета включват намаляване на общия обем на субсидиите, както и отмяна на действащ закон, който позволява на служителите да се пенсионират с пълна пенсия след 45 години осигурителен стаж.
Шефът на Бундесбанк Йоаким Нагел също е оптимист за най-голямото европейско стопанство. Той е убеден, че икономическият растеж на страната ще се възстанови по-бързо от очакванията, въпреки че сериозни структурни предизвикателства продължават да я възпират.
Германия премина през период на стагнация през по-голямата част от последните три години, докато мащабният ѝ индустриален сектор губеше част от конкурентните си предимства. През 2026-а започна процес на възстановяване, който получи допълнителен тласък от рязкото увеличение на държавните разходи за отбрана и инфраструктура.
„Нашите междинни оценки сочат към по-силно възстановяване, отколкото очаквахме през лятото“, каза Нагел в доклада си, който изнесе икономическата конференция на Централната банка на Латвия на 11 ноември. „Вероятно икономическият растеж ще се ускори през четвъртото тримесечие.“
През юни Бундесбанк прогнозираше, че икономическият растеж през 2026 г. ще бъде едва 0.5 процента. Истинската изненада тази година е подемът на преработващата промишленост – особено в секторите на химическата продукция и електрическото оборудване. Нивата на поръчките подсказват, че тази тенденция вероятно ще продължи, отбеляза Нагел.
„Възстановяването обаче все още не е обхванало всички сектори“, добави той. „Частното потребление остава слабо, а инвестициите в машини и оборудване отбелязаха спад през второто тримесечие.“
Нагел посочи също, че потенциалният темп на растеж на Германия остава изключително нисък, поради което са необходими дълбоки структурни промени за неговото повишаване. Страната се нуждае от реформи на пазара на труда, тъй като населението в трудоспособна възраст намалява; освен това е необходимо да се работи по прехода на енергийния сектор към въглеродна неутралност, както и да се намерят начини за стимулиране на по-значителни частни инвестиции, заяви Нагел.
