Франция е намекнала, че може да подкрепи испанеца Пабло Ернандес де Кос за наследник на Кристин Лагард за председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) през следващата година. Четири запознати с въпроса лица споделили за „Файненшъл таймс“, че лидерите на Европейския съюз се стремят да постигнат споразумение още до края на ноември. Този ход на Париж би могъл да затвърди консенсуса около испанския икономист, който се ползва с подкрепата на своята родина. И би улеснило постигането на сделка между лидерите на блока и за другите две ключови позиции в Изпълнителния борд на банката, които ще се овакнтят през 2027-а.
По думите на официални лица, номинациите за ЕЦБ ще бъдат обсъдени неформално от лидерите в Дъблин на 13 ноември. В изненадващ обрат, Берлин можел да стане главен икономист на ЕЦБ – позиция, която се освобождава през май с изтичането на мандата на Филип Лейн и която досега се смяташе за приоритет на Франция. Ако това се случи, за първи път от 2011 г. насам германец ще заеме този пост (преди това, в ранните години на ЕЦБ, длъжността е била заемана от Отмар Исинг и Юрген Щарк). Това се счита за втората по важност длъжност в базираната във Франкфурт институция след тази на председателя.
Вариант, при който председателят на ЕЦБ е испанец, а главният икономист – французин, се възприема като неприемлив от Германия и други държави от Северна Европа.
Сред потенциалните кандидати, обсъждани в Берлин, е Маркус Брунермайер – един от водещите световни икономисти в сферата на финансите. В момента той преподава в университета в Принстън, а висшето си образование по икономика получава в университета в Регенсбург. От 2020 г. насам ръководи „Markus Academy“ – YouTube канал с икономически онлайн семинари на живо, насочени към широката публика, който има десетки хиляди абонати. Друг възможен германски кандидат за поста главен икономист е Тобиас Адриан, бивш директор на отдела за парични системи и капиталови пазари в Международния валутен фонд.
Франция, от своя страна, дала да се разбере, че би могла да се задоволи с позицията на член на Изпълнителния борд на ЕЦБ, отговарящ за пазарните операции. В момента ръководител на този ресор е германката Изабел Шнабел, която през януари преминава на работа в МВФ. По време на дълговата криза в еврозоната, при управлението на Марио Драги, отделът се оглавяваше от французина Беноа Кьоре. Според запознати с обсъжданията, Лоранс Буун – бивш главен икономист на ОИСР, а в момента ръководител на направление „Корпоративно и инвестиционно банкиране“ за Франция в банка „Сантандер“ – е най-подходящата кандидатура на Париж за поста, отговарящ за пазарите. Тя е заемала и длъжността министър по европейските въпроси в правителство при президента Еманюел Макрон.
Друг френски кандидат – Агнес Бенаси-Кере, заместник-управител на „Банк дьо Франс“, се смята за по-подходяща за ролята на главен икономист, посочват източниците. Двама от тях отбелязали, че споразумението за трите номинации все още не е финализирано и че много зависи от преговорите между Париж и Берлин.
Възможно е в крайна сметка номинацията за висшия пост в ЕЦБ да получи и другият официален кандидат – нидерландецът Клаас Кнот. Като също не е изключено в последния момент да се появи и трети кандидат за президентския пост, допълват те. Френски представител е посочил, че Ернандес де Кос и Кнот са „добри кандидати“ и че Франция ще получи „добра позиция“ в Изпълнителния борд.
Ернандес де Кос е генерален мениджър на Банката за международни разплащания в Базел и бивш управител на Централната банка на Испания, докато Кнот оглавяваше Централната банка на своята страна до миналата година.
Лидерите на ЕС искат да постигнат съгласие по пакета от три номинации за ЕЦБ преди поредицата от ключови избори догодина, включително във Франция, където крайнодясната евроскептичка Марин льо Пен е фаворит за наследник на Макрон. Неотдавнашните сътресения на френския пазар на държавни облигации, породени от социално напрежение, невъзможността на страната да приеме бюджет и несигурните изборни перспективи (предвид силните позиции на популисти както от крайното дясно, така и от крайното ляво), допълнително засилват усещането за спешност.
Процесът по приемственост в ЕЦБ обикновено е съпроводен от интензивни задкулисни пазарлъци между 21-те държави от еврозоната, като Париж и Берлин обикновено първо постигат съгласие помежду си. Целта е да се намери правилният баланс на силите между „гълъбите“ и „ястребите“, както и между Юга и Севера. Председателят на централната банка и останалите петима членове на Изпълнителния борд се назначават от лидерите на страните от еврозоната след консултации с Европейския парламент и ЕЦБ. Успешният кандидат се нуждае от подкрепата на поне 16 държави, представляващи 65 процента от населението на еврозоната.
Друг френски представител е споделил, че в Дъблин ще се проведат „редица дискусии в кулоарите за баланса на силите в Изпълнителния борд на ЕЦБ“, като е добавил, че е важно „да се постигне правилният баланс“. „Този баланс вече е предмет на обсъждания между френския президент и германския канцлер (Фридрих Мерц), тъй като е важно да има както баланс, така и споделена визия – не само по отношение на конкретните личности, но и за мисията на ЕЦБ днес и нейните цели в настоящия контекст.“
След като миналия месец Лагард обяви, че ще напусне ЕЦБ през февруари, Франция първоначално се опита да си осигури поста на главен икономист. Тази тактика обаче доведе до сблъсък с Германия, която също имаше интерес към позицията.
Междувременно, управляващата коалиция в Берлин тепърва ще трябва да постигне съгласие за кандидат, който да удовлетворява както консервативния канцлер Мерц, така и неговия финансов министър от редиците на социалдемократите – Ларс Клингбайл. Според запознати източници, Клингбайл е изразил възражения както срещу Брунермайер, така и срещу Адриан.
