Проектът на бюджет за 2027 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2027–2029 г. признават необходимостта от консолидация и следват формално корективния път, определен от Съвета на ЕС, отбелязват от Фискалния съвет в свое становище. Корекцията обаче се опира на еднократен данък, на края на ПВУ, на клаузата за отбрана и на тавани на разходите без мерки зад тях. При тези условия прекомерният дефицит се коригира в последната възможна година и с минимален буфер срещу цикличното забавяне, което Фискалният съвет очаква през 2028 година.
От Фискалният съвет препоръчват бюджетът за 2027 г. да бъде допълнен с трайни разходни мерки от около 1% от БВП на страната.
Фискални правила: водещ показател е контролната сметка
Нетните разходи трябва да растат с не повече от 4,2% през 2026 г., с 3,4% през 2027 и 2028 г. и с 3,2% през 2029 г., отбелязват от съвета. Отклоненията от този път се натрупват в контролна сметка, която е водещият показател за спазването на процедурата. Дефицитът и структурното усилие показват дали корекцията ще приключи в срок, а структурният баланс, дългът и националните правила са подкрепящи показатели.
Приходи
Данъчно-осигурителните приходи за 2027 г. (41,98 млрд. евро) са с 0,29-0,35 млрд. евро над базовия сценарий на Фискалния съвет, а вероятността за изпълнението им е 40-42%, посочват от съвета. Изпълнението към октомври очертава риск до 0,86 млрд. евро за 2026 г., който се пренася в базата за 2027–2029 година.
Приходните мерки са надценени: 1.93 млрд. евро по Министерството на финансите при около 1,30 млрд. евро по оценката на Фискалния съвет. Общо 42% от тях са еднократен данък върху „свръхпечалбата“, оценен на 800 млн. евро при около 211 млн. евро по симулацията на съвета. През 2014-2025 г. обявените мерки са се отразили в приходите с 10-40% от оценения размер. За 2028-2029 г. приходите от осигуровки и от електронното фактуриране са надценени с 0,6-1 млрд. евро годишно, посочват от Фискалния съвет.
Разходи
Спадът на разходите по КФП от 43,5% на 39,6% от БВП през 2027 г. не е реална консолидация, а резултат от края на ПВУ и от растежа на номиналния БВП. Номинално общите разходи намаляват с 0,8 млрд. евро, но само защото разходите по сметките за средства от ЕС спадат с 3,5 млрд. евро, а националните разходи растат с 5,5% (2,7 млрд. евро), посочват от съвета.
Базата за 2026 г. е несигурна. Очакваното от Министерския съвет изпълнение изисква плащания от 14,1 млрд. евро през ноември–декември (+41% спрямо 2025 г.). Еднократните разплащания към общините и АПИ и националното финансиране по ПВУ са около 2,15 млрд. евро. Без тях подлежащият дефицит за 2026 г. е около 3,9% от БВП, т.е. заложените за 2027 г. 3,5% не са консолидация.
Таваните за 2028–2029 г. не са подкрепени с мерки. Разходите за персонал надхвърлят закона 16 поредни години, а таваните предполагат около 8% по-малко заети. Корекцията пада върху образованието (–12% реално до 2029 г.) и публичните инвестиции, докато социалната защита остава с 1,6 процентни пункта от БВП над историческата си норма. При реализиране на рисковете, дефицитът остава между 3,4% и 4,4% от БВП до 2029 година.
Основни препоръки
От Фискалния съвет препоръчват трайни разходни мерки от около 1% от БВП (1,4 млрд. евро) още за 2027 г., така че поне две трети от корекцията да са в разходите – численост на персонала, издръжка, субсидии за държавни предприятия, насоченост на социалните плащания.
Буферът да е поне 0,5% от БВП под тавана на нетните разходи във всяка година, за да не зависи съответствието от една мярка или от клаузата за отбрана.
Препоръчва се еднократният данък да бъде преразгледан. Ако остане, приходите да се използват само за намаляване на дефицита, а третирането му да се изясни с Европейската комисия.
Правилото за 40% от БВП да обхваща всички разходи по КФП, без изключението за сметките за средства от ЕС, отбелязват от Фискалния съвет.
