Четири организации „Музикаутор“, „Филмаутор“, „Артистаутор“ и ПРОФОН представиха дейността си за колективно управление на авторски права пред парламентарната комисия по култура и медии. Те изложиха и своите проблеми, а председателят на комисията Антон Кутев пое ангажимент, че ако Министерството на културата в срок до нова година не внесе законопроекта, в който да е разписан работещ механизъм за определяне на тарифите за кабелно препредаване, то той и колегите му ще поемат инициативата. Ето как протече самото представяне на организациите.
Иван Димитров, който е изпълнителен директор на „Музикаутор“, представи организацията, която е на 34 години и е най-старата – за колективно управление на права у нас. Тя има над 4000 преки членове. Чрез договорите за взаимно представителство репертоарът й обхваща над 95% от световната музика, включително над 30 милиона произведения и над 3 милиона автори.
Основните предизвикателства пред „Музикаутор“, както отбеляза изпълнителният й директор, са в няколко направления: Макар телевизиите почти без изключение да уреждат своите авторски права, то те работят по тарифа от 2001 година. Това, по думите на Димитров означава, че „Музикаутор“ продава труда на авторите на несправедливи цени. Трудности има и при кабелното препредаване поради липсата на законов механизъм за актуализиране на тарифите в условия на инфлация.
Друг проблем е, че над 45% от хотелите в България нямат договори за авторски права, призна Иван Димитров. Той даде пример как в Турция са уредили този въпрос – там чрез обикновена министерска заповед съответният нарушител е лишен от правото да извършва дейността си.
Друго предизвикателство е абсурдът в административния механизъм на разпределяне на държавното финансиране през Националния фонд „Култура“, където въпреки изискванията за деклариране на авторските права, в около 30% от случаите те не се уреждат. Това принуждава „Музикаутор“ да завежда дела и така, по думите на Иван Димитров, организацията губи време в съдилищата.
Това време иначе би могло да се посвети на редицата културни и социални инициативи, които „Музикаутор“ финансира чрез своя културен фонд. Иван Димитров изброи създаването на училищни химни (включително в българските общности в Украйна и Молдова), конкурса за млади творци, платформата Тalent Hub и годишното отпускане на средства за индивидуални проекти в общ размер на 110 000 евро.
Виктор Касъмов, който е председателят на Управителния съвет на ПРОФОН, представи дейността и приоритетите на организацията, като подчерта, че това е сдружение с нестопанска цел в частна полза, регистрирано в България, което единствено представлява и защитава интересите на две групи носители на сродни права – продуцентите на звукозаписи и музикални видеопродукции, както и артистите и изпълнителите.
Касъмов обясни, че дейността на дружеството обхваща целия цикъл от разрешение до плащане: лицензиране и разрешаване на използването на звукозаписи и музикални видеозаписи, събиране на дължимите възнаграждения от ползвателите на музика, както и разпределението и изплащането им към продуценти и артисти – членове и нечленове на ПРОФОН.
По думите му мащабът на дейността превръща организацията в инфраструктура за музикалния пазар, като тя представлява 90% от българския и световен музикален репертоар.
В дружеството членуват 562 директни български и чуждестранни лица – от Андреа Бочели и Лили Иванова до Дара, над 30 000 независими чуждестранни лейбъли и продуценти, както и трите световни мейджър компании (Universal Music Group, Sony Music Entertainment и Warner Music Group). ПРОФОН си партнира с международните организации IFPI и SCAPA и е сред учредителите и членовете на сдружението „Копи-Бг“, свързано с компенсационните възнаграждения при лично копиране.
Касъмов подчерта, че предизвикателствата, с които от ПРОФОН се сблъскват, биха се решили с четири основни законодателни приоритета:
1.създаване на работещи правила за договаряне на тарифите, гарантиращи тяхната навременност, ефективност, ясна рамка и работещ процес за провеждане на тарифните преговори, утвърдени бизнес практики, методика за ценообразование и тарифиране;
2. въвеждане на задължителен контрол върху уреждането на правата в търговските обекти при тяхната категоризация,
3. осъществяване на контрол върху публичното изпълнение на музика от страна на общините
4.осигуряване на балансирано представителство в частното копиране чрез работещ механизъм за събиране и разширяване на кръга на задължените лица.
Освен основната си дейност, ПРОФОН финансира представителни организации на продуценти (БАМП, АМНИП) и на артисти и изпълнители (БМА), като сумата за 2024 г. възлиза на 265 872 евро, а за 2025 г. – на 352 791 евро. Чрез тези фондове от ПРОФОН подкрепят антипиратската дейност, кариерни и образователни инициативи, износа на българска музика на международния пазар, както и различни културни и младежки проекти.
Изпълнителният директор на сдружение „Артистаутор“ Симеон Христов отбеляза, че в организацията членуват над 450 професионални български артисти от две основни категории: изпълнителите на роли в аудио-визуални произведения и артистите, работещи в дублажа, които адаптират чуждестранни филми и сериали на български език.
„Основна цел на „Артистаутор“ е да създава условия, при които актьорите да имат възможност да получават справедливи възнаграждения при последващо използване на аудио-визуални произведения с тяхно участие“, обясни Симеон Христов.
Той призна, че за отделния актьор е практически невъзможно да следи кога и къде се използват негови изпълнения. В същото време отчете, че и за медиите също е непосилно да сключват индивидуални договори с всеки правоносител. Но за Симеон Христов първият и основен проблем е неработещата процедура по утвърждаване на тарифи, определяща размерите на възнаграждения от различни категории права. Вторият проблем са договорите по поръчка.
Симеон Христов не отрече, че „Артистаутор“ изпитва затруднения в упражняването на дейността си, които идват от нормативната уредба, в която остават неясноти и практически затруднения.
Изпълнителният директор на „Филмаутор“ Мария Палаурова започна с това, че организацията й представлява над 1500 български правоносители (режисьори, сценаристи, оператори и продуценти) и над 180 000 по силата на договори за взаимно представителство. Като основни предизвикателства в дейността на организацията тя набеляза – липсата на работещ механизъм за определяне на тарифите за кабелно препредаване, водещ до милиони евро пропуснати ползи, както и неработещата нормативна уредба при частното копиране.
След представянето на четирите организации зам.-председателят на комисията по култура и медии Йорданка Фандъкова ги попита дали работят съвместно с Министерството на културата по подготовката на новия законопроект. Палаурова отговори, че процесът е в застой и от август няма движение по изпратените от тях становища.
По думите на депутата от ГЕРБ-СДС Тома Биков има готов законопроект и той е разработен още от предходната година, но основният проблем е липсата на политическа воля и неработещата комисия за тарифите, заради което, по думите му „печелят телекомите и разпространителите“.
Биков призова министерството на културата да внесе закона, като подчерта, че политическият орган трябва да вземе решение, а ако това не се случи, парламентът може сам да го внесе и да приеме текстовете. И именно по този повод председателят на комисията Антон Кутев пое ангажимента за законодателна инициатива, ако екипът на министър Евтим Милошев не се задейства до края на годината.
