35% от българските домакинства нямат спестявания, а едва 28% успяват да заделят средства в момента. Това показва национално представително проучване на социологическата агенция „Алфа Рисърч“, проведено съвместно със сайта „Таралеж“. Изследването отчита и сериозна неориентираност сред осигурените във втория пенсионен стълб, като близо една трета все още не знаят кой подфонд да изберат.
Проучването е проведено между 19 и 30 октомври 2026 г. сред 1000 пълнолетни българи и разглежда финансовите възможности на домакинствата, предпочитаните начини за съхранение на спестявания и нагласите към предстоящите промени в допълнителното пенсионно осигуряване.
59% от домакинствата имат спестявания, но мнозина не могат да ги увеличават
Според данните 59% от българските домакинства разполагат със заделени средства. За значителна част от тях обаче сумите са ограничени и не осигуряват дългосрочна финансова сигурност. Едва 15% от всички домакинства успяват да спестяват редовно, а други 13% заделят пари само когато получат по-голям еднократен доход.
Около 31% имат спестявания, но не могат да ги увеличават. От тях 18% успяват да покриват текущите си разходи, без да посягат на натрупаните средства, докато 13% вече използват резервите си.
Данните на БНБ към юни 2026 г., цитирани в изследването, показват, че 56% от банковите депозити на населението са на стойност до 1000 евро, а други 38% са между 1000 и 25 000 евро.
От „Алфа Рисърч“ отбелязват, че наличието на спестявания невинаги означава финансова стабилност, тъй като малките суми могат да помогнат при краткосрочни затруднения, но трудно осигуряват защита при продължителна криза.
По-често средства заделят хората на възраст между 30 и 65 години, тези с по-високи доходи и образование, както и жителите на по-големите населени места. Най-младите и най-възрастните по-често остават без финансов резерв.
Българите спестяват най-вече за лечение и непредвидени разходи
Основната причина за заделяне на средства са евентуални разходи за здраве и лечение, посочени от 37% от анкетираните. Почти толкова – 36%, спестяват за непредвидени ситуации. Значително по-малък е делът на хората, които събират пари за почивки и екскурзии (16%), покупка или ремонт на жилище (14%) и образование (14%).
За финансова подкрепа на близки спестяват 10%, а едва 8% посочват като цел осигуряването на допълнителен доход след пенсиониране.
Инвестирането с цел доходност е мотив за 6%, докато само 2% заделят средства за започване или развитие на собствен бизнес.
Според социолозите тези резултати показват, че българските домакинства възприемат спестяванията предимно като защита срещу финансови затруднения, а не като възможност за дългосрочно увеличаване на средствата.
Имотите остават предпочитан начин за съхранение на парите
Недвижимите имоти са посочени като най-подходяща форма за съхранение на спестявания от 30% от анкетираните. Следват разплащателните банкови сметки с 27% и банковите депозити с 25%. Всеки пети (21%) смята, че е най-добре парите да се държат в брой у дома.
Инвестиционното злато, среброто и другите благородни метали са предпочитани от 18%, а инвестиционните фондове и акциите – от 12%. Инвестирането в собствен бизнес е посочено от 10%, докато доброволните пенсионни фондове привличат 4%. Държавните и корпоративните облигации, както и криптовалутите, са предпочитани от по 3%.
От агенцията отчитат, че по-консервативните форми за съхранение на средства продължават да доминират, докато финансовите инвестиционни инструменти остават сравнително слабо популярни.
Една трета от осигурените не знаят кой пенсионен подфонд да изберат
Изследването разглежда и нагласите към промените във втория пенсионен стълб, които трябва да влязат в сила от 1 януари 2027 година. Те предвиждат избор между три вида подфондове – динамичен, балансиран и консервативен, които се различават по инвестиционния риск.
Промените засягат 69% от пълнолетните българи, показват данните на „Алфа Рисърч“.
Сред хората, за които изборът е актуален, 55% вече могат да посочат предпочитан вариант. Други 32% заявяват, че се нуждаят от допълнителна информация, за да вземат решение, а 13% предпочитат да бъдат разпределени служебно според възрастта си.
Сред посочилите конкретен избор най-предпочитан е балансираният подфонд с 59%. Динамичният е избран от 24%, а консервативният – от 17%.
При служебното разпределение хората до 50-годишна възраст ще бъдат насочвани към динамичен подфонд, след това към балансиран, а през последните три години преди пенсиониране – към консервативен.
Въпреки това балансираният вариант е най-предпочитан във всички възрастови групи. По-младите осигурени проявяват по-голям интерес към динамичния подфонд, докато сред хората в пенсионна възраст нараства предпочитанието към консервативния.
Според социолозите високият дял на колебаещите се показва, че информацията за новите възможности все още не е достигнала до значителна част от осигурените.









