Бюджетът на НЗОК за 2027 г. мина на първо четене в ресорната комисия с минимална подкрепа

Разследват бивш шеф на белодробна болница в Благоевград и главна медицинска сестра за източване на Здравната каса

Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 г. беше одобрен на първо четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Предложението получи 12 гласа „за“ срещу 11 „против“, без нито един въздържал се.

Финансовата рамка беше представена от министъра на здравеопазването Катя Ивкова. В нея са заложени приходи и трансфери в размер на 5,68 млрд. евро. От тях 5,63 млрд. евро са здравноосигурителни приходи, включително 3,45 млрд. евро от осигурителни вноски и 2,17 млрд. евро трансфери за здравно осигуряване.

Общият размер на разходите също възлиза на 5,68 млрд. евро. В сравнение с бюджета за 2026 г. приходите и разходите се увеличават с 426,9 млн. евро, или 8,1 процента.

За здравноосигурителни плащания са предвидени 5,41 млрд. евро, което представлява ръст от 478,1 млн. евро, или 9,7% спрямо предходната година. Освен това Министерството на здравеопазването ще предоставя ежемесечни трансфери към НЗОК в общ размер от 32,7 млн. евро годишно. Средствата ще бъдат използвани за дейности, които не попадат в обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Как ще бъдат разпределени средствата?

Здравният министър представи и разпределението на предвидените разходи по отделните направления:

  • 372 млн. евро за първична извънболнична медицинска помощ;
  • 384 млн. евро за специализирана извънболнична помощ, което е увеличение с 9,3%;
  • 248 млн. евро за дентална помощ – ръст от 7,6%;
  • 176 млн. евро за медико-диагностични дейности – увеличение с 5%;
  • 1,454 млрд. евро за лекарствени продукти, или с 9% повече;
  • 2,531 млрд. евро за болнична медицинска помощ – ръст от 8,1%;
  • 147 млн. евро за медицински изделия, помощни средства и изделия за хората с увреждания – увеличение с 2,3%;
  • 96 млн. евро за други здравноосигурителни плащания, включително 51 млн. евро за медицинска помощ по европейските системи за социална сигурност.

В бюджета за болнична помощ са включени и 81 млн. евро за амбулаторни процедури, диагностика, профилактика и диспансерно наблюдение. Други 36 млн. евро са предвидени за осигуряване на медицински персонал в лечебните заведения.

Критики за ефективността и доплащането в здравеопазването

По време на заседанието Любомир Дацов от Фискалния съвет представи становището на институцията. Според него здравеопазването е сред секторите, в които има значителен потенциал за подобряване на ефективността на публичните разходи. Като други подобни области той посочи вътрешния ред и сигурността, както и общодържавните служби.

Дацов отбеляза, че ако в трите сектора бъдат постигнати средните за Европейския съюз стандарти за ефективност, държавата би могла да спести публични средства в размер на 3,5% от брутния вътрешен продукт. Той посочи и високото доплащане от страна на пациентите като един от основните недостатъци на системата.

Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, заяви, че организацията приема с противоречиви чувства и трите бюджетни проекта. Според нея здравната система продължава да функционира по досегашния начин, въпреки необходимостта от мерки за повишаване на ефективността.

Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България обяви, че организацията няма да подкрепи проектобюджета. Той припомни, че през последните десет години асоциацията последователно не одобрява бюджетите на НЗОК заради според нея неправилната структура на системата. Иванов подчерта, че трябва да се постави по-силен акцент върху профилактиката и превенцията на заболяванията.

От Българската търговско-промишлена палата Боряна Абаджиева заяви принципна подкрепа за финансовата рамка. Тя обаче обърна внимание на необходимостта от по-добра координация между болничната и извънболничната медицинска помощ.

Синдикатите настояват за по-добро заплащане на медицинските специалисти

Ася Гонева от КНСБ също изрази принципна подкрепа за бюджета, но подчерта, че е необходим сериозен разговор за промяна на модела на здравеопазване. Според нея системата трябва да се трансформира от търговски в социално ориентиран модел. Тя постави акцент и върху възнагражденията на работещите в сектора, като синдикатът настоява за хоризонтална политика по доходите с увеличение от 10 процента.

Представителят на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев коментира, че броят на болниците в България е прекалено голям. Той посочи още, че доплащането от пациентите е два пъти над средното равнище за Европейския съюз. Според него ниските заплати в здравеопазването създават предпоставки за корупционни практики сред медицинските специалисти.

Спор за заплатите на лекарите и медицинските сестри

По време на заседанието Асен Василев от „Продължаваме промяната“ постави въпроса как ще бъдат гарантирани по-високи възнаграждения за лекарите и медицинските сестри.

Здравният министър Катя Ивкова отговори, че са предвидени 30 млн. евро за стипендии на всички специализанти. Средствата ще обхващат не само лекари, но и медицински сестри. Плащанията ще се извършват чрез национална програма, която се разработва паралелно с бюджетната процедура, както и чрез медицинските университети.

Василев обаче заяви, че тези средства не гарантират увеличение на минималните възнаграждения в системата. Той обяви, че „Продължаваме промяната“ няма да подкрепи проектобюджета на НЗОК.

Ивкова обясни, че при условията на пазарна икономика държавата не може директно да определя конкретните заплати, които работодателите трябва да изплащат на служителите си. По думите ѝ обаче съществува възможност да бъдат договорени минимални нива на възнагражденията чрез колективен трудов договор.

Мартин Димитров от „Демократична България“ също изрази несъгласие с предвиденото финансиране. Той подчерта, че стипендиите за специализантите се равняват на около 460 евро на човек, което е недостатъчно. Той посочи и необходимостта от по-ефективни мерки срещу злоупотребите в здравеопазването. Като възможно решение предложи въвеждането на персонализирани SMS известия, чрез които пациентите да бъдат информирани за медицинските услуги, отчетени на тяхно име.

Фиктивните хоспитализации и контрола върху разходите

Представителите на „Възраждане“ също отправиха критики към проектобюджета. Георги Георгиев заяви, че нарастващата инфлация ще доведе до още по-голямо финансово натоварване за пациентите, които и сега доплащат за медицински услуги. Според него здравната система се нуждае от сериозна реформа, тъй като в сегашния си вид огромният финансов ресурс не води до необходимите резултати.

Димо Дренчев от същата парламентарна група обърна внимание на проблемите с фиктивните хоспитализации и злоупотребите със средства за лекарства.

В отговор управителят на НЗОК Владимир Даскалов съобщи, че в бюджета са предвидени мерки за засилване на дигиталния контрол. По думите му до един месец се очаква приложението еЗдраве да бъде надградено с финансов модул. Чрез него всеки пациент ще може да проследява в реално време какви медицински услуги са отчетени на негово име, колко прегледа са извършени и какъв финансов ресурс е заплатила здравната каса за тях.

От ДПС Айтен Сабри обърна внимание, че предвидените стипендии ще обхващат само специализанти, обучаващи се по държавна поръчка. Според нея липсват достатъчно реални реформи, които да мотивират младите медицински специалисти да останат да работят в България.

Тя подчерта и сериозния недостиг на медицински кадри в отдалечените и планинските райони, където според нея е необходима целенасочена държавна политика за осигуряване на достъп до здравни услуги.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст