Шпионски игри в Брюксел: ЕС обучава чиновниците да разпознават чужди агенти

чужд

Европейската комисия и Европейският парламент въвеждат практически обучения по контраразузнаване за служители, евродепутати и стажанти. Те ще включват симулации на шпионски операции, разпознаване на опити за вербуване и защита на поверителна информация. Мерките са част от усилията на европейските институции да се противопоставят на чуждестранния шпионаж и опитите за проникване в администрацията на Европейския съюз.

Служителите участват в практически упражнения, които им показват как чужди разузнавателни служби могат да събират информация за тях и да получават достъп до чувствителни данни. Обученията включват ролеви игри, симулации на проникване в офиси и сценарии за разпознаване на опити за вербуване чрез лични отношения. Информацията бе съобщена от „Политико“.

Целта не е европейските чиновници да придобият умения за извършване на разузнавателни операции, а да разберат как работят чуждите служби и как да не допускат изтичане на информация. Особено внимание се отделя на служителите, които нямат достъп до най-високите нива на вземане на решения, но разполагат с информация, която може да представлява интерес за чужди агенти.

Шпионски игри

Едно от упражненията, представени в материалите на обучителната програма, носи името „Киберигра за бягство“ и продължава 45 минути. В него участват екипи от до петима души, които получават задача да изпълнят „много специална мисия“ – да влязат мислено в ролята на шпиони и да съберат възможно най-много информация за предварително определена цел.

Участниците трябва да претърсят служебен офис и да открият оставени на пръв поглед безобидни следи – документи, бележки и други подробности, които могат да разкрият лична или професионална информация. След това трябва да комбинират намереното с данни, достъпни в интернет, за да установят колко лесно може да бъде изграден профил на даден човек и да се получи достъп до негови онлайн акаунти.

Служител, който е участвал в ролевата игра, разказва, че задачата е била да се покаже колко много данни могат да бъдат открити чрез съчетаване на информация от интернет с подробности, намерени в работното пространство или дори в кошчето за боклук.

Поканата към участниците е формулирана като възможност да станат „шпиони в офиса“. Зад игровия подход обаче стои конкретна цел – да се демонстрира колко уязвима може да бъде една институция, когато служителите ѝ подценяват значението на привидно незначителни подробности.

Програмата е разработена от звеното по киберсигурност към Генерална дирекция „Информатика“ на Европейската комисия. Тя се предлага чрез вътрешната система за обучение и е достъпна не само за постоянните служители, но и за временния персонал и стажантите.

Друго упражнение, описано от служител на Комисията, е насочено към разпознаването на предмети в работна среда, които потенциално могат да бъдат използвани за наблюдение или събиране на информация. Участниците трябва да открият подозрителни обекти, разположени в помещение, и да преценят как биха могли да бъдат използвани срещу тях.

Особено внимание в обученията се отделя на т.нар. любовни капани – метод за получаване на чувствителна информация чрез създаване на лични или романтични отношения с набелязания човек. Подобни контакти могат да бъдат използвани за извличане на служебни сведения, изграждане на зависимости или последващо изнудване.

На служителите в Европейския парламент е препоръчано да избягват компрометиращи лични ситуации и да бъдат внимателни към хора, които проявяват необичайно силен интерес към работата им или се държат подозрително приятелски.

Паралелно с вътрешните обучения, белгийската Служба за държавна сигурност и други национални разузнавателни структури провеждат специални инструктажи за евродепутати и служители на европейските институции.

От Брюксел до Берлин: разширяване на правомощията на разузнаването

Засилването на контраразузнавателната подготовка в Брюксел се случва на фона на нарастващи опасения от чуждестранен шпионаж и намеса в европейските институции. През последните години белгийските и европейските власти разкриха случаи, свързани с предполагаема дейност на руски и китайски разузнавателни структури. Допълнително безпокойство предизвикаха разкритията за опити на унгарски разузнавачи да вербуват информатори в институциите на Европейския съюз.

Географското положение на Брюксел също го превръща в особено важна среда за разузнавателна дейност. В града се намират основните институции на Европейския съюз, както и централата на НАТО. Концентрацията на политически решения, дипломатически контакти и чувствителна информация създава условия за активност на разузнавателни служби от различни държави.

Едновременно с мерките в европейските институции Германия предприе мащабни промени в законодателството, които разширяват правомощията на външното и вътрешното ѝ разузнаване. След одобрена от Бундестага реформа Федералната разузнавателна служба ще може да предприема активни действия срещу кибератаки, извършвани от чужди държави, включително чрез дигитално атакуване и техническо блокиране на системи. В определени крайни случаи новите разпоредби допускат и унищожаване на оръжия на противника, когато те представляват заплаха за Германия. Вестник „Зюддойче цайтунг“ определи част от новите компетенции като своеобразен „лиценз за саботаж“.

Също така се разширяват и възможностите на Федералната служба за защита на конституцията (вътрешното разузнаване на страната). При определени обстоятелства нейните служители ще могат да проникват в жилища на заподозрени без обичайното съдебно разрешение за обиск, както и да манипулират компютри и смартфони.

Федералният министър на вътрешните работи Александер Добриндт определи промените като „реформата на века“. Той ги обосновава с нарастващите заплахи от Русия и други страни, както и с риска от политически и религиозен екстремизъм. Според него Германия е обект на хибридни операции, насочени към дестабилизиране на обществото и демократичните институции.

Законодателните промени обаче предизвикаха спорове за границите на правомощията на тайните служби. „Алтернатива за Германия“ и партия „Левицата“ гласуваха против, а Зелените се въздържаха. Критиките са свързани най-вече с риска да бъде нарушен установеният в Германия принцип на разделение между полицията и разузнавателните служби.

Този принцип има исторически корени в опита от националсоциализма. След Втората световна война Германия изгражда система, при която разузнавателните структури основно събират и анализират информация за заплахи, докато полицията отговаря за разследването на престъпленията и прилагането на принудителни мерки. Разделението е замислено като гаранция срещу концентрацията на прекомерна власт в една структура, подобна на Гестапо.

Експертът по конституционно право Матиас Бекер от университета в Майнц предупрежди, че предоставянето на оперативни правомощия на вътрешното разузнаване може да създаде сериозни правни проблеми. Той постави под въпрос възможността агенти от службите да проникват в домовете на хората, като отбеляза, че подобни действия са недопустими без необходимите законови основания и гаранции.

Притеснения изрази и организацията „Репортери без граници“. Германският ѝ филиал обмисля да оспори реформата по съдебен път заради възможните последици за защитата на журналистическите източници. Според изпълнителния директор Кристиан Мир разрешаването на автоматизиран анализ на данни, включително с помощта на изкуствен интелект, може да застраши поверителността на комуникацията между журналисти и техните информатори.

Председателят на комисията за контрол на разузнавателните служби в Бундестага Марк Хайнрихман подкрепи новите правомощия. Според него те ще позволят на Германия да сътрудничи по-ефективно на съюзнически държави в борбата с тероризма и киберпрестъпността, както и да намали зависимостта си от разузнавателната информация, предоставяна от партньорски служби като ЦРУ.

Двата подхода – засилената подготовка на служителите в Брюксел и разширяването на оперативните възможности на германските служби, показват различни измерения на европейския отговор на променящата се среда за сигурност. Институциите на ЕС поставят акцент върху разпознаването на заплахите и предотвратяването на изтичане на информация, а германската реформа предизвика опасения докъде е безопасно да се разширяват правомощията на разузнаването, без да бъдат засегнати основни права на хората.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст