Международното журналистическо разследване „Inside Deutsche Bank“, публикувано от „Файненшъл таймс“ и консорциум от над 200 журналисти, разкрива тайни консултантски споразумения между германската банка и шейх Джабор бин Юсеф бин Джасим ал-Тани. В продължение на пет години „Дойче банк“ му е изплатила най-малко 6.2 млн. долара в швейцарска банкова сметка, за да използва политическите му връзки и да привлече бизнес и капитали от Катар. Вътрешни банкови записи, прегледани в медийното разследване, показват, че германският банков първенец е изградил дълбоки търговски връзки с управляващото семейство на Катар, освен в областта на консултантската дейност, също и в управлението на лични състояния, кредитирането и финансовите деривативи. Документите повдигат нов въпрос за начина, по който кредиторът управлява конфликтите, когато основен акционер е също и значим клиент и контрагент.
Както съобщава „Файненшъл таймс“, „Дойче банк“ е наела шейх Джабор бин Юсеф бин Джасим ал-Тани през 2010 г. като консултант по бизнес развитие, който да привлече за клиенти катарски държавни предприятия и капитали, като му е плащала 80 000 долара на месец плюс допълнителни комисионни при успешни сделки. Всички суми са превеждани директно по швейцарска сметка на шейха.
Вътрешни документи на самата банка, цитирани в разследването, показват, че споразумението е продължило години и е донесло милиони долари на катарския шейх, докато по-късните проверки на институцията са установили пропуски в съответствието около наемането и ограничена документация за неговите услуги. Досиетата, прегледани от вестника и партньорските издания, показват по-широка обвързаност, в която членовете на фамилия ал-Тани са били не само основни акционери в „Дойче банк“ от 2014 г. насам, но и големи клиенти за управление на лично състояние, кредитополучатели и контрагенти по финансови производни.
Подобна концентрация на взаимоотношения в една банка създава фундаментален риск от конфликт, защото голям акционер, който е и важен клиент, може да получи допълнителен лост на влияние върху кредитора.
„Дойче банк“ заявява, че не коментира взаимоотношенията или комуникациите с отделни клиенти. И че нейните контролни функции преглеждат потенциални конфликти, включващи значителни акционери, и са предназначени да гарантират, че транзакциите са търговски, в условия на равнопоставеност и сравними с предлаганите на клиенти с подобно положение.
По времето, когато банката ангажира шейх Джабор, неговият чичо – шейх Хамад бин Джасим ал-Тани (известен като HBJ) – e едновременно министър-председател, министър на външните работи и ръководител на държавния инвестиционен фонд на Катар. Шейх Джабор не само е негов близък роднина, но преди това е служил и като началник на кабинета му, което го прави ключов посредник за уреждане на срещи.
Изградените канали водят до историческо обвързване между банката и катарската управляваща фамилия. През 2014-а членове на семейство Ал-Тани – включително чичо му HBJ и бившият емир шейх Хамад бин Халифа ал-Тани – стават най-големите акционери в „Дойче банк“.
Връзките си струват. След натиска върху „Дойче банк“ през 2014 г. поради напрежение в балансите, по-строги регулации и скандали с неправомерни действия, шейх Хамад бин Джасим ал-Тани инвестира 1.75 милиарда евро в частно пласиране, последвано от емисия на права на стойност 6.75 милиарда евро. В изтеклите документи няма доказателства, че шейх Джабор е посредничил за инвестициите, но те показват, че е получил 1.2 милиона долара за съдействието си за организиране на отделна транзакция с деривативи на стойност 1 милиард долара, известна вътрешно като Project Aquarius, включваща шейх Хамад бин Джасим ал-Тани и шейх Хамад бин Халифа ал-Тани.
Тази сделка е принудила „Дойче банк“ да плаща големи годишни купони в замяна на авансово финансиране и прехвърляне на кредитен риск, обвързано с неизпълнение на обслужването на южноевропейски суверенни и корпоративни задължения по време на кризата в еврозоната. По-късно служителите по вътрешни финанси описват Aquarius като скъп, сложен и изискващ големи капиталови вложения, а когато HBJ иска да се оттегли предсрочно през 2020-а, банкерите обсъждат дали ако удовлетворят искането, това няма да се окаже специална сделка за най-големия акционер на кредитора, преди да стигнат до заключението, че не е така.
Ролята на HBJ се разширява отвъд собствеността върху акции и се вписва в широки търговски отношения. Документите показват, че той става един от най-големите клиенти на „Дойче банк“ в областта на управлението на лични състояния, генерирайки приходи от 26 милиона евро през 2020 г., а институцията отпуска също и големи заеми, свързани с инвестиции и хотелски активи в Европа, включително финансиране за El Corte Inglés, и рефинансиране от 525 милиона евро, обезпечено с четири луксозни хотела.
Наемането на шейх Джабор става обект на две вътрешни разследвания на „Дойче банк“ и проверка от американските власти на използването на външни консултанти за развитие на бизнеса. Първоначална вътрешна проверка от 2011 г. установява нарушения на политиките и слабости в съответствието, включително липсата на засилена надлежна проверка, въпреки политически експонирания му статут, но консултантът остава ангажиран до началото на второ разследване през 2015 г. в процеса на обследване от американското Министерство на правосъдието и Комисията по ценните книжа и борсите.
„Дойче банк“ прекратява договора с Шейх Джабор в края на 2015 г., след като му плаща най-малко 6.2 милиона долара, според изчисления в разследването. Банката заявява, че не е идентифицирала никакви корупционни плащания, свързани с ангажимента, и казва, че работата приключва в нормалния ход на дейността. По-късно германската институция сключва споразумение за 130 милиона долара с властите в Съединените щати по Закона за чуждестранните корупционни практики (FCPA), въпреки че в окончателните заключения не са вписани официални констатации за нарушения конкретно по отношение на Катар.











