Министерството на външните работи предвижда 5% увеличение на заплатите, допълнително финансиране за консулските служби и повече средства за българските общности в чужбина през 2027 година. Това обяви външният министър Велислава Петрова на пресконференция, на която представи основните приоритети в проектобюджета на ведомството за следващата година.
По думите ѝ, министерството започва постепенно да възстановява капацитета си след продължителен период на недостатъчно финансиране. Петрова посочи, че между 2009 и 2025 г. бюджетът на МВнР е намалял с 40%, което е довело до затруднения в работата на дипломатическата служба и обслужването на гражданите. „Силна дипломация се гради с професионализъм, ясни правила и достойни условия“, заяви министърът, като уточни, че натрупаните проблеми няма как да бъдат преодолени само за една година.
В проектобюджета са заложени още 3,6 млн. евро за увеличаване на персонала в консулските служби у нас и в чужбина. Според Петрова недостигът на служители затруднява издаването на визи и предоставянето на административни услуги. Забавянията създават пречки и пред бизнеса, включително за привличането на чуждестранни инвеститори и туристи.
Като първа стъпка министерството вече е обявило удвояване на броя на консулските служители в Турция. Предстои оценка на натовареността и на останалите представителства, за да бъдат определени местата, където е необходимо допълнително укрепване на екипите. Успоредно с това се подготвя дигитализация на консулските услуги, която да улесни записването на часове, подаването на документи и проследяването на административните процедури.
Допълнителни 250 000 евро са предвидени за работа с българските общности зад граница. Средствата ще бъдат насочени към разширяване на програмите за поддържане на връзките със сънародниците ни и насърчаване на желаещите да се завърнат в България.
Ще продължи развитието и на инициативата „Избирам България“, която подпомага завръщащите се българи при намиране на работа и уреждане на административните въпроси, свързани с установяването им в страната.
В проектобюджета за 2027 г. е заложено увеличение на възнагражденията на служителите на МВнР с 5%. Министърът призна, че този ръст няма да компенсира изоставането на заплатите спрямо други държавни администрации. Затова ведомството води разговори с Министерството на финансите за по-дългосрочен механизъм за преодоляване на разликите след 2027 година.
Подготвят се и законодателни промени, които да улеснят постъпването на млади специалисти в дипломатическата служба. Предвижда се кандидатите да могат да започват работа с бакалавърска степен, без предварително да е необходимо да са завършили магистратура.
Министерството планира и система за ротация на ръководните длъжности, за да осигури повече възможности за професионално развитие на кариерните дипломати.
Сред предложените промени е намаляване на допустимия дял на политическите назначения на посланици от 20% на 15%.
Ще бъде въведена и система за оценяване на задграничните представителства според условията на работа и рисковете за сигурността. Дипломатите, служили в по-трудни условия, ще получават предимство при кандидатстване за следващи назначения.
В бюджета за следващата година са предвидени и средства за здравно покритие на българските дипломатически служители в Съединените щати. Петрова обясни, че при встъпването си в длъжност е установила липса на необходимото здравно осигуряване за значителна част от служителите зад граница. Проблемът е особено сериозен в САЩ заради високите разходи за медицинска помощ.
В рамките на структурните промени ще бъде създаден и отдел за стратегическо планиране, който ще подпомага разработването на политики и подготовката за нови международни предизвикателства.
Планира се Дипломатическият институт да разшири обученията по нововъзникващи теми, включително изкуствен интелект. МВнР ще работи и за по-добра подготовка на български специалисти за експертни и ръководни позиции в международни организации.
Сред приоритетите за 2027 г. е отбелязването на 20-годишнината от присъединяването на България към Европейския съюз. Министерството подготвя кампания, която ще представи развитието на страната през този период и участието ѝ в европейските политики.
България ще бъде домакин и на регионална среща на върха, посветена на свързаността, с акцент върху транспортни, енергийни и икономически проекти.
По време на пресконференцията външният министър коментира и предстоящата тристранна среща между президентите на САЩ, Русия и Китай в Шънджън. „Наличието на срещи, които търсят дипломатическо решение, е нещо, което трябва да бъде подкрепено. От друга страна, липсата на Европа там буди сериозни притеснения“, каза Петрова.
Тя подчерта, че евентуално мирно споразумение за Украйна не бива да бъде договаряно без участието на Европа, която трябва да има роля както при изработването, така и при прилагането му.
Според министъра разговорите между тримата лидери едва ли ще доведат сами по себе си до прекратяване на войната, но могат да засилят ролята на Китай в дипломатическия процес. Тя припомни, че при неотдавнашната си среща с китайския външен министър е обсъдила възможното участие на Пекин в усилията за постигане на мир.
По повод зачестилите нападения срещу плавателни съдове в Черно море Петрова отбеляза , че трайното решение на проблема е прекратяването на военните действия. Тя отбеляза, че България, Румъния и Турция са изправени пред сходни рискове и никоя от държавите не може да гарантира незабавното предотвратяване на всички подобни инциденти.
Външният министър напомни, че България настоява за мораториум върху атаките в Черно море.
Министерството на отбраната, Министерството на транспорта и МВР предприемат мерки за защита на границите, морското и въздушното пространство, но окончателното преодоляване на заплахите изисква дипломатическо решение.
На въпрос за евентуално ново заседание на Консултативния съвет за национална сигурност Петрова отговори, че решението за свикването му е в правомощията на президента.











