Инвестиции от 240 млрд. долара ще намалят драстично зависимостта на света от Ормузкия проток

Инвестиции от 240 млрд. долара ще намалят драстично зависимостта на света от Ормузкия проток

Инвестиции за приблизително 240 милиарда долара в алтернативни петролопроводи и производствени мощности биха могли да намалят драстично зависимостта на света от Ормузкия проток. Това се посочва в публикувания на 19 ноември последен доклад „Световна енергийна перспектива“ на Международната агенция по енергетика (МАЕ), изготвен в контекста на войната с Иран, която променя глобалните енергийни пазари. Организацията отбелязва, че изграждането на нови тръбопроводи и развитието на добива на черно злато в други региони биха могли да намалят обема на петрола, преминаващ през протока от около 20 милиона барела дневно преди войната до под 2 милиона барела дневно към 2035 г. (при сценарий, включващ продължителни смущения).

„Теоретично светът може да се справи и без протока. Трудно е, но е възможно“, подчертава изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол. Според оценките на агенцията, за постигането на такава промяна ще са необходими около 40 милиарда долара за нова тръбопроводна инфраструктура, както и още 200 милиарда долара за инвестиции в петролни находища извън засегнатите маршрути за доставки.

Преди началото на конфликта приблизително 20% от световните пратки на петрол и втечнен природен газ (NLG) преминаваха през Ормузкия проток, което го превръща в един от най-критичните маршрути за глобалната търговия с енергийни ресурси. Смущенията, породени от войната с Иран, доведоха до един от най-мащабните шокове в енергийните доставки в историята, според определението на МАЕ.

Numerous merchant ships belonging to Iran and other countries remain at anchor in the Strait of Hormuz in Bandar Abbas, Iran, on September 10, 2026. (AA Photo)

Нови тръбопроводи могат да пренасочат 15 милиона барела петрол дневно

За базираната в Париж агенция, изграждането на допълнителни тръбопроводи в Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Ирак може да увеличи капацитета за транспортиране на черно злато, заобикаляйки пролива, до около 15 милиона барела на ден. МАЕ посочва тръбопровода „Изток-Запад“ в саудитското кралство, който позволява петролът за износ да достига до Червено море, без да преминава през Ормузкия пролив. По данни на организацията, този тръбопровод е помогнал на Рияд да запази приходи от петрол в размер на около 60 милиарда долара през първите месеци на войната.

При сценарий, включващ продължителни рискове за корабоплаването през Ормузкия пролив, инвестициите в алтернативна инфраструктура, увеличаването на петролния добив в други региони и промените в търсенето биха могли да намалят обемите гориво, преминаващи през пролива, до около 8.5 милиона барела дневно към 2030 година. А до 2035-а тези количества биха могли да спаднат под 2 милиона барела на ден.

От МАЕ обаче подчертават, че това е по-скоро краен сценарий, отколкото прогноза за най-вероятното развитие на събитията. Агенцията също така предупреждава, че дори при такива условия Близкият изток ще остане най-големият регион в света, изнасящ петрол.

Нещата са по-сложни при втечнения природен газ. За разлика от износа на петрол, за доставките на NLG от Катар не съществува алтернативен маршрут, който да заобикаля Ормузкия пролив. Това прави един от основните източници на световни доставки на природен газ уязвим към продължаващи смущения.

The oil tanker Universal Winner, described as the first South Korean vessel to exit the Strait of Hormuz after being stranded there since the outbreak of conflict in the Middle East, arrives at the port of Ulsan, South Korea, on June 10, 2026. (AA Photo)

МАЕ смята, че енергийните пазари може никога да не се върнат към условията отпреди войната

Агенцията предупреждава в доклада си, че продължителността на конфликта в Близкия изток ще играе решаваща роля при определянето на начина, по който страните ще променят трайно енергийните си стратегии.

„Не виждам никакъв надежден път енергийният свят да се върне към предишното си състояние“, отбелязва Бирол.

МАЕ пише, че страните вносителки все повече преосмислят зависимостта си от чуждестранен петрол и природен газ, като някои от тях дават приоритет на местните енергийни ресурси, диверсифицират маршрутите за доставка и ускоряват електрификацията. Промяната може да е от полза за възобновяемата енергия, особено за слънчевата, както и за ядрената, като се очаква и двете да разширят значително присъствието си в сценариите на агенцията.

Опасенията за енергийната сигурност обаче биха могли да удължат зависимостта от въглища в части от Азия, където няколко големи вносители на черно злато и природен газ имат значителни местни въглищни запаси.

МАЕ посочва, че трайното разрешаване на конфликта би могло в крайна сметка да позволи доставките на петрол и газ да се възстановят, което потенциално би създало натиск за намаляване на цените. В същото време структурните промени в търсенето на енергия биха могли трайно да променят перспективите за изкопаемите горива.

Очаква се глобалното търсене на електроенергия да се ускори до 2035 година.

Енергийната криза ускорява също и прехода към по-голямо потребление на електроенергия в световната икономика, според МАЕ. От 2019-а насам търсенето на електроенергия в световен мащаб нараства по-бързо от световната икономика и с два пъти по-висок темп от общата консумация на енергия. Увеличението се дължи на електрическите превозни средства, термопомпите, климатиците, промишлените електродвигатели, домакинските уреди и центровете за данни. Организацията очаква още по-висок ръст на търсенето до 2035 г., като делът на електроенергията в крайното глобално потребление ще се приближи до 30% във всички разгледани сценарии.

Повишението на температурите също променя моделите на електропотребление, като се очаква консумацията за охлаждане на сгради да надхвърли тази отоплението им за първи път.

МАЕ посочва, че по-високите цени на изкопаемите горива и несигурността при доставките насърчават някои страни да ускорят придобиването на електрически технологии, слънчеви панели и батерии. Но кризата може също да застраши напредъка в разширяването на достъпа до електроенергия и чисти технологии за готвене, особено в развиващите се и нововъзникващите икономики, заради по-високите разходи за енергия.

US deploys 3rd aircraft carrier as Vance rules out

Енергийната сигурност и преходът към чиста енергия все повече се припокриват

Въпреки възможното ускоряване на внедряването на чиста енергия, МАЕ предупреждава, че съществуващите и обявените политики все още тласкат света към глобално затопляне от около 2.5 до 2.9 градуса по Целзий – ниво, далеч надхвърлящо целевите 1.5 градуса, заложена в Парижкото споразумение.

Бирол отправи предупреждение към правителствата да не заменят една форма на енергийна зависимост с друга, докато преразглеждат стратегиите си за доставки. Той смята, че държавите могат да следват различни подходи в зависимост от собствените си ресурси и икономически условия, но споделят общ интерес към изграждането на по-сигурни, достъпни и устойчиви енергийни системи.

От МАЕ подчертават, че представените от тях сценарии не са прогнози, а илюстрации за това как различните политически решения и пазарни тенденции биха могли да променят глобалната енергийна система. В доклада се обръща внимание, че за правителствата, понасящи последствията от прекъсвания в доставките през Ормузкия проток, решенията, взети по време на сегашната криза, биха могли да окажат влияние върху енергийната сигурност, инвестициите и моделите на потребление за десетилетия напред.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст