Минималната пенсия през 2027 г. ще остане под линията на бедността, а предвиденото увеличение на социалните помощи няма да бъде достатъчно, за да компенсира растящите разходи на домакинствата. За това предупреждава омбудсманът Велислава Делчева в три становища до Народното събрание по проектите на държавния бюджет, бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2027 година.
Общественият защитник подкрепя увеличаването на средствата за социални дейности, образование, деца и здравеопазване, но настоява за допълнителни мерки, които да гарантират реално подобряване на жизнения стандарт. „Фискалната стабилност и социалната защита не са противоположни цели”, подчертава Делчева.
Минималната пенсия остава с близо 70 евро под линията на бедността
Една от основните критики на омбудсмана е свързана с размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според проектобюджета за 2027 г. тя ще достигне 374,62 евро, докато линията на бедност ще бъде 443 евро. Разликата между двете стойности е 68,38 евро.
Делчева настоява минималната пенсия да достигне и дори да надхвърли линията на бедност, така че възрастните хора да разполагат с достатъчно средства за покриване на основните си потребности. Тя предлага още пенсиите да бъдат преизчислявани от 1 януари всяка година въз основа на средномесечния осигурителен доход за предходната година. Целта е да се намали разликата между по-старите и новоотпуснатите пенсии.
Сред предложенията ѝ са също премахване на тавана на пенсиите и оценка на последиците от увеличаването на максималния осигурителен доход.
Увеличението на помощта за близнаци е едва 45 евроцента
Омбудсманът определя като положителна стъпка увеличаването на семейните помощи и доходните прагове за тяхното получаване, но смята, че предложените размери остават недостатъчни. Особено критична е оценката ѝ за еднократната помощ при отглеждане на близнаци, за която е предвидено увеличение от едва 0,45 евро на дете.
Според Делчева подобна промяна не може да се разглежда като реално повишаване на държавната подкрепа. Тя настоява помощта да бъде съществено увеличена и периодично актуализирана спрямо инфлацията. Общественият защитник предлага и промяна в начина на определяне на доходите за достъп до семейни помощи. Според нея трябва да се вземат предвид реално разполагаемите средства след приспадане на данъците и осигуровките.
Делчева настоява и за по-плавно намаляване на помощите при надхвърляне на доходните прагове, вместо семействата да губят изцяло правото си на подкрепа заради незначително увеличение на доходите.
Тя приветства увеличението на еднократната помощ за ученици от 153,39 на 175 евро за учебната 2027/2028 година, но призовава при определянето на размера да се отчита натрупаната инфлация.
За обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст омбудсманът предлага то да бъде изравнено с минималната работна заплата за 2027 година.
Въпроси за увеличението на учителските заплати и финансирането на детската болница
В становището си Делчева настоява за конкретни разчети дали предвиденото увеличение със 7,5% на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти ще позволи изпълнението на ангажимента учителските заплати да бъдат не по-ниски от 125% от средната брутна работна заплата за страната. Тя изразява притеснения и за разширения кръг служители, които няма да бъдат обхванати от планираното увеличение на възнагражденията с 5% в бюджетните организации.
Омбудсманът подкрепя запазването на нетните заплати на държавните служители, но предупреждава, че това не трябва да води до намаляване на осигурителния им доход и бъдещите пенсионни права.
Като положителна мярка Делчева определя допълнителните 50 млн. евро за изграждането на Националната детска болница. Тя обаче настоява да бъдат осигурени средства за всички етапи от проекта, включително оборудването и съпътстващата инфраструктура, както и ясен график за изпълнението му.
Сериозно внимание е отделено и на психиатричната помощ. Според обществения защитник проверките през периода 2012–2026 г. показват продължително недофинансиране, недостиг на специалисти, ниско заплащане и тежки условия на труд. Затова тя настоява за дългосрочна държавна политика за психично здраве с конкретно финансово обезпечаване.
Омбудсманът предупреждава за риск от ограничаване на лечението на деца и хора с увреждания
В становището си по бюджета на НЗОК Делчева посочва, че увеличаването на разходите за здравеопазване не води до достатъчно подобрение в достъпа до медицинска помощ и качеството на услугите.
Сред най-сериозните ѝ критики е предвиденото прехвърляне към здравната каса на разходите за лечение на деца и възрастни в България и чужбина, както и за помощни средства и медицински изделия за хора с увреждания, с изключение на здравнонеосигурените лица. Според нея това са социални ангажименти на държавата, които не трябва да се финансират изцяло от здравноосигурителните вноски.
Делчева предупреждава, че при изчерпване на предвидените средства съществува риск пациенти да останат без необходимото лечение или медицински изделия. Тя настоява за достатъчно финансиране на лекарствата, високоспециализираните медицински изделия, рехабилитацията, продължителното лечение и палиативните грижи.
Омбудсманът критикува и запазването на лимитите за прегледи при специалисти, диагностични изследвания и болнични дейности, които според нея продължават да ограничават достъпа на здравноосигурените граждани до медицинска помощ.
Като положителни мерки отчита заплащането на антибиотици и противоинфекциозни лекарства за домашно лечение на деца до седем години, разширяването на профилактичните прегледи и финансирането на съвременни диагностични методи в онкологията.
Сред останалите ѝ препоръки са подобряване на възнагражденията на медицинските специалисти, преодоляване на кадровия недостиг и подкрепа за аптеките в отдалечените райони.
Бюджетните икономии не трябва да бъдат за сметка на уязвимите граждани
В трите си становища омбудсманът поставя акцент върху необходимостта бюджетните решения да се оценяват според реалното им отражение върху гражданите.
Тя приветства гаранциите за изплащане на социалните помощи независимо от ограниченията върху определени бюджетни разходи, както и отпадането на първоначално предложената забрана за средства за облекло на служителите в бюджетните организации. „В условията на инфлационен натиск и нарастващи разходи за издръжка на домакинствата е особено важно да не се допуска най-уязвимите групи от обществото да понесат непропорционално тежка социална цена за преодоляването на бюджетните дисбаланси”, подчертава Велислава Делчева.
Според нея фискалната дисциплина трябва да бъде съчетана с мерки за защита на покупателната способност, по-достойни доходи и гарантиран достъп до социални и здравни услуги.










