Пандемията от COVID-19 e оказала натиск върху ръста на заплатите през първата половина на 2020 година и вероятно ще понижи трудовите възнаграждение значително в краткосрочна перспектива. Това е основният извод от публикувания днес доклад на Международната агенция на труда (МОТ), изготвен според данните за 28 европейски страни.
Напълно очаквано, предвид COVID кризата, през първата половина на 2020-а се е забелязал натиск върху равнището на заплатите или върху повишението на средните заплати в две трети от страните.
В останалите държави средната заплата пък е нараснала леко, но това е изкуствено, защото отразява закриването на нископлатени работни места.
В близко бъдеще последиците от кризата, предизвикана от COVID-19 върху икономиката и заетостта, вероятно ще доведат до огромен натиск към понижение на възнагражденията, прогнозират експертите от международната агенция. Те препоръчват да се води адекватна политика на заплащане, която да се изработи в задълбочен и широк социален диалог, за да се даде отпор на последиците от кризата и да се подкрепи икономическото съживяване.
Кризата е засегнала по-силно и по-ниско платените работници, засилвайки неравенствата в трудовите възнаграждения. В някои европейски страни, без субсидиране на заплатите, най-вероятно половината от най-ниско платените работници щяха да загубят близо 17.3 на сто от заплатата си в сравнение с 6.5 на сто за всички трудещи се.
Временното субсидиране на заплатите, което бе въведено или удължено, за да се запазят работни места, позволи на редица страни да компенсират частично срива на възнагражденията и да бъдат смекчени последиците от кризата за неравенствата в заплащането, подчертават експертите на МОТ.
При извадка от 10 европейски страни, за които има налични данни, анализаторите са пресметнали, че субсидирането на заплатите е позволило да бъдат компенсирани 40 на сто от загубите на общата маса на заплащане.
