Павел Вълнев е предприемач, собственик на голяма спедиторска компания в САЩ и на различни бизнеси по света. От две десетилетия живее в Чикаго. От октомври 2020 г. е заместник-председател на партия "Републиканци за България".
Г-н Вълнев, като човек, който е успял да развие едър бизнес в САЩ, как преценявате сегашните политически и икономически условия в България? Може ли всяка личност с качества и енергия да тръгне от дребния и да достигне до едрия бизнес?
Не виждам как това може да се случи. В България почти не съществува пазарна икономика. Тук бизнесът по-скоро загива, как някой да постигне мащабни обеми?
Какво показва в това отношение паралелът между САЩ И България?
В Америка фирма се регистрира през компютъра и на следващия ден започваш работа. Тук липсва електронно правителство – от една страна това е тежест за бюджета, от друга – постоянно работещ генератор на корупция.
Не знам дали се е чуло в Чикаго, но у нас вече са похарчени няколко милиарда за несъществуващото електронно правителство.
Това е отделна тема. Но да тръгнем от създаването на бизнес. У нас, докато откриеш фирма и докато стартираш, вече са ти поискали рушвети от няколко места. После, за да развиеш бизнес, имаш нужда от финансиране. В Америка съществува т. нар. small business administration – държавна структура, която подкрепя пред банките проекти на кандидати без кредитно досие. Ние все още нямаме държавна подкрепа за стартиращи малки и средни бизнеси, които са гръбнакът на всяка икономика. Освен това, институциите в Щатите са работещи, всичко се случва по правилата, а конкуренцията "играе" в полза на по-добрия. Докато в България конкуренцията се изразява в близост до властта. Затова нямаме реален бизнес и се разчита на държавни поръчки и европрограми. Данъците са ниски, но липсва сигурност. Неслучайно "Майкрософт" и "Амазон" предпочетоха да инвестират в Гърция.
Ако го разгледаме като симптом, по времето на Джими Хофа синдикатите в САЩ работеха с мафията, а у нас те колаборират с властта, вместо да защитават интересите на наемния труд. Какво говори това?
Точно така. Аз съм дясно мислещ човек и нямам слабост към синдикатите, защото пречат на едрия бизнес. В България те са паразитна група, която не помага нито на работниците, нито на бизнеса.
Вие сте олицетворение на американската мечта. Но българската мечта се постига по друг начин: чрез качване в политически асансьор – дори и да нямаш кой знае какви качества, пътят ти нагоре е гарантиран.
Когато с брат ми заминавахме за Америка, българската ни мечта беше да изкараме пари за апартамент в София, автомобил и прилична работа. В България управляват и успяват не най-кадърните, а най-послушните. Затова и нямаме работещи институции.
Но пък имаме привилегирован олигархичен бизнес в близост до властта.
Основата на проблема е, че няма реална конкурентна среда. И не най-добрите бизнесмени получават държавните поръчки и финансирането по европрограмите. Така се изгражда клептокрация, а не демокрация.
Олигархизацията на властта води след себе си слаби институции, авторитарно управление и корумпирани политици. През последните 12 г. този модел на статуквото е споен от три основни съставки – парламентарно представените ГЕРБ, БСП и ДПС, плюс подходящ "пълнеж" – в момента т. нар. коалиция "Обединени патриоти". Каква е гаранцията, че този модел няма да се възпроизведе – с подобаващо реновирана фасада – и след парламентарните избори догодина?
В парламента реално опозиция няма. По време на обиколките ми из страната видях масово прилагане на практиката "Гласуваш за ГЕРБ – получаваш ДПС"! Симбиозата между двете партии е толкова голяма, че не е ясно коя от тях е управляващата. В "Републиканци за България" всичко е чисто и открито, аз съм застанал зад партията с името и парите си. Комуникирам с успели българи по целия свят – всеки от тях иска да помага с опита и знанията си за промяната.
Как да приобщим към общите ни национални усилия тези над 2 млн. българи, учещи и работещи зад граница, след като изборните правила са създадени с цел тяхното изолиране?
Задължително трябва да бъде въведено електронно гласуване.
То не е ли лесно за манипулиране от хакери?
А как цял свят комуникира безопасно и сигурно по електронен път с банките? Машинациите се правят със сега съществуващата система за гласуване.
Възможно ли е прилагането на американския опит с гласуване по пощата, при това – в рамките на цял месец?
В Америка, за разлика от България, пощите са сигурна институция. При подобно гласуване в България, злоупотребите само ще се увеличат. В Естония можеш по електронен път да гласуваш и двайсет пъти, но се зачита само последният ти опит. Ето така се противодейства на насилствения и корпоративен вот.
Откъде трябва да започнат промените?
Реформите трябва да започнат със съдебната система. Една справедлива и работеща съдебна система ще отпуши държавата, ще доведе инвеститори и ще върне голяма част от задграничните българи. Също – инвестиционно подпомагане на стартиращите бизнеси, развитие на туризма и земеделието, на IT сектора.
Как правилно могат да се инвестират очертаващите се около 60 млрд. лв. от ЕС, за да не тръгнат отново към добре познатите привилегировани джобове?
С тези пари България трябва да започне да изглежда по съвсем различен начин. В момента се харчат 3 млрд. лв. за една тръба, която може да остане неизползваема за България – с идването на демократите на власт в САЩ. Да не говорим, че тази тръба струва поне три пъти по-евтино. За да се инвестират правилно, трябва ясна визия какво искаме да постигнем, сектор по сектор.
Напълно постижим, например, е влак-стрела, който да свързва София, Варна и Бургас, а по-късно – и съседни балкански държави. Това ще стимулира туризма, защото човек ще стига от столицата до морето за около час, ще спадне трафикът по магистралите, ще намалеят транспортните злополуки.
Много важна би била и една "планинска" магистрала, която да тръгне от Благоевград и да свърже Банско, Разлог, Гоце Делчев, Доспат, Девин и Смолян. Тя ще развие тези изостанали региони, ще свърже зимните курорти, ще ги превърне и в летни. Говоря все за неща, отдавна направени в Европа и по света.
Лично вие днес бихте ли инвестирали в българската икономика?
Точно сега в никакъв случай. Институциите са действащи бухалки – някой си харесва бизнеса ти, идва и си го взима. Не може да се работи в такава среда.
Какво мислите за премиера Бойко Борисов – вие имате предимството да го виждате с по-малко емоции през обективна дистанция?
Първото му правителство беше успешно, тогава и идеята на ГЕРБ беше по-различна, но по-късно се изроди. Сега той е жалък образ на лидер. Изпаднал е в зависимости и държавата не се контролира от него. ГЕРБ е овладяна от ДПС. Мога да дам конкретни примери. Например – във Велинград ГЕРБ печели изборите с 10 000 гласа, а ДПС и БСП имат общо около 3000 гласа. Начело на общинския съвет е избран представител на победителите, но по едно време се появява Владислав Горанов и нарежда за председател на общинския съвет да бъде сложен човек на ДПС, в противен случай щял да фалира общината.
Значи ли това, че държавата е овладяна и моделът ще векува?
Няма да векува, но в момента има ли незавладяна институция? Може би само президентството…
Каква, според Вас, би могла да бъде ролята на президента по пътя към промените? Приемате ли начина, по който той реагира на политическите събития?
Не виждам какви възможности му дава институцията, която представлява: вето след вето, обръщение след обръщение, но особени резултати няма.
С личните си позиции президентът не помага ли за консолидиране на опозицията?
Той трябва да е надпартиен и не може да консолидира опозицията.
Въпросът е как да бъде счупен моделът, а не как да бъде сменена властта. Вашата партия може ли да колаборира с държавния глава Румен Радев?
За да няма "още веднъж от същото", всички извън парламента трябва да работим в тази посока. След изборите ще се преценява кой с кого може да се коалира.
Говори се, че някои от новосъздадените парти и движения вече са „прихванати“ от статуквото, имате ли такива наблюдения?
Ние, от "Републиканци за България", нямаме уговорки с никого. За нас ограничителната линия минава около всички, които в момента са в Народното събрание.
Ако се озовете в парламента – между трите големи камъка ГЕРБ, БСП и ДПС, и не сте решаващ фактор, как ще търсите промяната?
Ако не сме решаващ фактор, поне ще сме силна опозиция. Нещата могат да се променят и по този начин. Правителството или ще бъде многопартийно, или ще се стигне до нови избори.
Започнахме със съпоставки между САЩ и България. Какви са приликите и разликите между американските републиканци и българските, в лицето на вашата партия?
Изобщо не трябва да се прави паралел между имената на партиите. Нашата партия спокойно можеше да се казва и "Съюз на българските граждани", защото ние искаме да обединим всички българи, без оглед на етнос и религия. Името на партията ни е по-скоро обобщаващо и няма нищо общо с възгледите на Републиканската партия в САЩ. Там идеите на двете основни партии често се припокриват, в името на националния интерес. Докато у нас лявото и дясното са напълно объркани.
Ще можете ли да съчетавате гигантския си бизнес в САЩ с политическа дейност в България?
Моят бизнес не е само в Щатите, ние работим в целия свят. Имам доста сериозни инвестиции в Западните Балкани. Така че сега съм повече време тук, отколкото в Америка. Гледам си бизнеса и в България няма да заема никакъв държавен пост.
А ако се опитат да ви притиснат, както се случи с доста бизнесмени у нас?
Първо – аз нямам бизнес в България. Второ – ако се опитат, това ще е много голяма грешка. Мога да вдигна целия американски сенат, имам достатъчно силни контакти навсякъде по света. Работя във всички континенти с мултинационални компании от "Топ 100", така че няма да им е лесно. Само бих могъл да помогна на държавата, защото съм в състояние да докарам гиганти като "Тесла" и "Амазон".
Разговора води: Емил Янев
