Освен за удоволствие и за работа, много българи вече използват глобалната мрежа и за бизнес проекти, за пазаруване, за ползване на услуги от финансови институции или от държавната и общинска администрация.
Взаимодействие с публични институции
През последните дванадесет месеца малко над една четвърт от българите казват, че използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната и местната власт с различна цел. Някои от тях получават информация от уебсайт или приложение на публична институция. Други подават онлайн попълнени формуляри, декларации или отчети, а трети – изтеглят официални документи, формуляри, декларации, отчети и други. При използването на предлаганите онлайн услуги от публични институции жените са по-активни от мъжете – съответно по 27.4 и 26.5 процента.
Електронна търговия
Пазаруването през интернет преживява истински бум тази година. Затворени вкъщи и ограничени от карантина или други мерки за предпазване от коронавируса се разширява кръгът на хората, които откриха този начин на пазаруване. Всещност той беше подтикнат и от активността (и изобретателността) на търговците. Много производители, принудени от обстоятелствата, откриха свои е-магазини. През последните три месеца 15.6% от българите пазаруват онлайн за лични цели, като 15.4% купуват стоки, а 6.7% – дигитални продукти и услуги. Най-активни при купуването на стоки и услуги по интернет са хората с висше образование – това правят една трета от тях, както и младите хора във възрастовите групи 16 – 24 години (25.5%) и 25 – 34 години (25.4%). Без изненада – жените пазаруват онлайн повече от мъжете. Стоките, които най-често си купуват потребителите по интернет, са дрехи, обувки и аксесоари – две трети от всички сделки, а най-купуваните услуги са свързани с настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори или от частни лица).
От пазарувалите по интернет през последните три месеца, 59.7% купуват стоки и услуги между един и два пъти, а една третат от тях правят от три до пет покупки. Общата стойност на онлайн покупките на една трета от потребителите е между 100 и 199 лв.,други 29.9% пазаруват онлайн за по-малко от 100 лв., а при една четвърт от клиентите стойността е между 200 и 599 лева.
Поверителност и защита на личната информация в интернет
През тази година 42.3% от хората извършват дейности, свързани с управлението на достъпа до тяхната лична информация в интернет, като:
-запознаване с политиката на даден уебсайт за защита на личните данни на потребителите;
-ограничаване или отказване на достъпа до информация за географското местоположение;
-ограничаване на достъпа до профил или до собствено съдържание в социални медии.
Всеки трети човек има притеснения, че действията му в интернет се записват с цел показване на съобразени с интересите реклами, а 8.7% от хората използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на дейността им в интернет. Почти половината от лицата са запознати с факта, че „бисквитките“ (cookies) могат да бъдат използвани за проследяване на уебсайтовете, които посещават, а 14.6% са променяли настройките на интернет браузъра си, за да ограничат броя на „бисквитките“, които се съхраняват на устройствата им.
През тази година 60% от хората използват смартфон за лични цели, като естествено най-активни ползватели са българите във възрастовата група 16 – 24 години (83.8%) – като електронно поколение за повечето от тях почти няма живот извън мрежата. Близо до тяхната е и активността на младежите на възраст 25 – 34 години (81.8%).
От българите, които използват смартфон, 64.6% казват, че го защитават чрез софтуер като антивирусно или антиспам приложение, или защитна стена. Други 42.2% поне веднъж са ограничавали или отказвали достъп на различни приложения до лична информация (напр. местоположение, списък с контакти, снимки). Но 13.6% съобщават, че са претърпели загуба на информация, документи, снимки и други данни в резултат на вирус или други зловредни програми.
