Ирак девалвира с около 20% валутата си към щатския долар – най-голямата редукция в историята и първата девалвация от 2003-а насам.
Причина са оскъдните бюджетни приходи от поевтинелия петрол и ограниченията на квотите за добив на суровината, тласнали страната до ръба на икономическа криза.
Централната банка на Ирак понижи официалния курс до 1450 динара за долар срещу предишните близо 1190 динара за долар. Зелените пари ще бъдат препродавани на местните кредитни институции на курс 1460 динара за долар.
Третият по големина износител на суров петрол в света предприема решителни стъпки, за да не допусне валутните му резерви да бъдат изчерпани след като коронавирусът пресуши търсенето на енергия и доведе до колапс на цените. През ноември правителството поиска авансови плащания в замяна на дългосрочни контракти за нефтени доставки, които да помогнат за облекчаване на финансовото положение.
По оценка на експерти, девалвацията на динара е била неизбежна предвид срива на петролните котировки и натиска върху бюджета. Икономисти предупреждават, че е важно да се следи и традиционния отговор на подобен акт – повишение на разходите за издръжка на живота и правителствена програма за икономии.
Премиерът на Ирак – Мустафа Ал-Кадими, който дойде на власт през май, предупреди, че кабинетът ще срещне сериозни трудности при изплащането на трудовите възнаграждения на държавните чиновници без да увеличи още дълга. Което пък крие опасност от повторение на гражданските вълнения от миналата година, които свалиха от власт предишното правителство и приключиха със стотици убити протестиращи.
МВФ прогнозира, че стопанството на Ирак ще се свие с 12% през тази година – повече от която и да било друга икономика от ОПЕК, а бюджетният дефицит ще достигне 22% от БВП.
Куба също променя валутния си режим
Страната премахва десетилетната си дуална валутна система и я заменя с унифициран валутен курс от 24 песо за един щатски долар, съобщи президентът Мигел Диас-Канел. Промяната влиза в сила на 1 янури 2021-а.
В телевизионно обръщение към нацията в компанията на бившия президент Раул Кастро, Диас-Канел каза, че опростяването на валутната система не е магическа пръчка за подобряване на икономическото положение, но ще постави страната на по-твърда основа, за да продължи с промените за осъвременяване на стопанския и социалния модел.
Разрушителните поражения от пандемията от COVID-19 върху туристическия бизнес на островната държава, спадът на чуждестранните приходи от износ на медицински услуги и по-строгите американски санкции предизвикаха най-острия кешов спазъм в Куба от началото на 90-е години на миналия век. Унифицирането на валутите е част от по-обхватен пакет от реформи, които включват и модификация на някои цени и субсидии за държавните компании.
Правителството планира да повиши петкратно заплатите на държавните чиновници и пенсиите, за да ги компенсира съобразно инфлацията, която ще е следствие от девалвацията. Обаче 40-е процента от работната сила, наета в частния и в неформалния сектор, както и онези, които живеят извън страната, ще трябва да се справят сами с удара по доходите им.
От 1994-а чужденците имат достъп до "конвертируемото субинско песо", което е фиксирано към щатския долар. Докато кубинците използат основно доста по-слабото кубинско песо. Новата цена от 24 песо за долар е сходна на курса, по който местните граждани могат да обменят и в момента обикновеното в конвертируемо песо. Нито една от двете валути не се търгуват извън пределите на Куба. А икономисти са предупреждавали нееднократно, че тази дуална валутна система подкопава износа, насърчава вноса и затруднява анализа на корпоративните печалби.
Кубинският кабинет планира преходен период от шест месеца, през който ще приема конвертируемо песо по сегашния курс от 24 песо за долар и ще конвертира банковите сметки. Икономисти не изключват нови девалвации на кубинската валута в бъдеще.
Недостигът на основни храни и дългите опашки са резултат от засилените санкции, които администрацията на Доналд Тръмп въведе срещу Куба през 2019-а. Положението се влоши от пандемията, защото островът внася около 60% от храните, горивата и суровините за фармацевтичния и селскостопанския сектори.
Икономическата комисия за Латинска Америка и Кариите към ООН прогнозира, че кубинското стопанство ще се свие с 8% след скромните последни четири години. Чуждестранни анализатори пък пресмятат, че търговският обмен на страната е паднал с една трета.
