След като ваксините срещу COVID-19 на "Пфайзер"/"Бионтех" пристигнаха рано сутринта в София, те отпътуваха към Пловдив и Бургас с фирмен бус за колбаси. Шефката на РЗИ-Пловдив пък съобщи пред премиера Бойко Борисов и здравния министър Костадин Ангелов, че е доверила съхранението на лекарствения препарат на стар съветски хладилник "ЗиЛ". Това, че имал дръжка, позволявало да го заключи с катинар.
Стана ясно, че до 5 дни ваксините могат да съхраняват при температура от 2 до 8 градуса. Това уверение обаче не бе достатъчно, за да успокои страстите в социалните мрежи.
Минути след излъчените телевизионни репортажи с ваксините в буса за кренвирши, потребителите във Фейсбук демонстрираха изобретателността си чрез множество колажи за нашенската процедура по транспорт и съхранение.
Има ли проблем с "посланието", което получиха бъдещите потребители на ваксината?
Следващият коментар е от Фейсбук профила на комуникационния експерт Любомир Аламанов:
Правило №8 на кризисния мениджмънт: В случай на криза бъдете консистентни в посланията.
Две седмици се говори как:
– "цялата държава е впрегната и готова за ваксините";
– "ваксините са много чувствителни, трябва специлни методи за транспорт";
– "ваксините са толкова чувствителни, че трябва да се съхраняват на минус 70 градуса".
На финала се използва бусче за кренвирши на частна компания и хладилник ЗиЛ, защото само той имал дръжка…
Най-вероятно няма проблеми, най-вероятно за краткото време, което ще измине до поставянето им, нищо няма да им стане, най-вероятно бусчето е добро… Но…
Но посланието е важно. Консистентността. Последователността. За да не може масовата публика да реши, че някой я лъже.
Ясно е, че в този случай трябва да се има предвид:
* всички проучвания показват колко много хора са скептични към ваксините;
* конспиративни теории и фалшиви новини избухват непрекъснато;
* нивото на доверие в институциите дълбае рекордни низини.
Затова всеки детайл трябва да е премислен добре. За да вдъхва доверие и спокойствие. Това е война и за душите и умовете на хората. Трябва да се води умно.
Нищо де, поне продължаваме да пишем учебници. Толкова материал се събра тези месеци…
