Надяваме се бизнесът през 2021 г. да продължи възстановяването, започнало през третото тримесечие на тази година и спряло през четвъртото. Който е загубил 10% през 2020 г., ще възстанови 5% през 2021 и още 5% през 2022 година. Тази прогноза направи Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Туризмът, въздушният транспорт и търговията ще се възстановяват по-бавно от индустрията, добави Велев.
Той изтъкна, че освен затворените бизнеси, има тежко пострадали, които не са затворени със заповед, но до тях мерките за подкрепа не достигат, защото мярката 60/40 е неприложима, а подкрепа на фиксираните разходи няма.
"Не кодът на икономическата дейност трябва да е показателят, а спадът на продажбите – ако има голям спад, повече от 40 или 50%. Европейската комисия казва: повече от 30% ако е спадът, тогава компаниите могат да бъдат подкрепени за фиксираните им, за условно постоянните им разходи", посочи председателят на АИКБ пред БНР.
На извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество днес бизнесът, синдикатите и представителите на правителството ще обсъждат продължаването на мярката 60/40.
Мярката у нас така и не е могла да надхвърли обхвата от 10%, за разлика от други европейски страни, изтъкна Велев. Причината е доплащането от предприятието на 40% и плащането на осигуровките върху тях. Това са още 19% от приходи, които не съществуват. Така тези, които имат най-голяма нужда, не могат се възползват от мярката, защото нямат тези 40%.
Вторият фактор е, че много фирми не могат да поемат ангажимент за запазване на заетостта в тази неясна обстановка.
Забавяне в изплащането има по линия на Оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност", където все още не са изплатени всички средства за микрофирмите – от 3 до 10 хиляди, а за средните предприятия все още има само класиране, поясни Велев и допълни, че при запазването на заетостта няма забавяне, има лош дизайн.
Междувременно председателят на КНСБ Пламен Димитров също очерта неблагоприятна картина за работодателите. Той алармира, че много от антикризисните мерки на правителството не са стигнали до бизнеса по ред причини – най-вече административни и заради забавяне на обработката на документи и многото сложни процедури.
Предложението на синдикатите е да бъде определен процент от оборота и всяка фирма да получи някаква сума.
"Мерките са разхвърляни и хаотични и голяма част от хората не ги разбраха, отдавна трябваше да бъдат консолидирани", смята още президентът на КНСБ.
Той прогнозира, че ще има нужда и до края на 2021 г. да продължат мерките за справяне с последствията от пандемията. Според него предстои тепърва и възстановяването на брутния вътрешен продукт.
"Поне една мярка ще бъде променена – тези прословути 24 лева, които даваха на ден, от 1 януари стават 75% от средния осигурителен доход от месец октомври. Това е далеч повече от 24 лева, в зависимост от това за каква заплата си работил", обясни Димитров пред БиТиВи.
Около 250 000 работни места са били спасени устойчиво през тези девет месеца, от началото на пандемията. "Безработицата се увеличи само с 30 000 души всъщност, можеше да бъде много повече, ако не бяха мерките", смята все пак президентът на синдикалната организация.
