2020 г. беше необикновена, епидемията удари целия свят. Китай и Европа се подкрепяха и активно се сътрудничиха в борбата срещу епидемията. Китайско-европейските влакове превозиха тонове противоепидемични материали, вносни и износни стоки, които помогнаха много за живота и възстановяване на производството в най-кризисните моменти от епидемията. Те се превърнаха в „мост на търговията и живота“ между двата пазара, се казва в анализ на Радио Китай.
Тази година също е 45-та годишнина от установяването на дипломатическите отношения между Китай и ЕС.
"Двустранните отношения постигнаха важен напредък въпреки влиянието на епидемията. Практическото сътрудничество се превърна в отличителна черта на развитието на двустранните отношения. Китай за пръв път стана най-големият търговски партньор на ЕС. Редица резултати от сътрудничеството през 2020 г. доказват, че Китай и Европа са важни сили, които се подкрепят и заедно полагат усилия за общия просперитет", твърдят управляващите в Пекин.
На думи е така, но какво се случва в действителност? Китай и ЕС се надпреварват да постигнат търговско споразумение в последните дни на годината, но политическият контрол върху китайските практики по отношение на принудителните условия на труд едва сега започва.
Преговарящите от Брюксел и Пекин стигнаха до пробив в достъпа до пазарите един на друг, а еврокомисарят по търговията Валис Домбровскис ще се опита да подпише сделката с китайския си колега Лю Хъ. Всеобхватното споразумение за инвестиции между ЕС и Китай предоставя предпазни мерки за европейските компании, които пренасочват производството към Китай и ще улесни европейските инвестиции в китайски компании, и обратно.
Политици и активисти в цял свят поставят под въпрос дали Европа трябва да задълбочава икономическите си отношения с все по-агресивна еднопартийна държава, точно както Китай репресира демократичното движение в Хонконг, използвайки технологии за масово наблюдение, контролирайки населението си и арестувайки стотици хиляди членове на уйгурското мюсюлманско малцинство в "лагери за превъзпитаване".
Много европейски политици притискат Брюксел да избегне икономическо и политическо приравняване с Китай и вместо това призовават Пекин да спре да пренебрегва европейските стандарти за труда и околна среда.
"Политическият сигнал е пагубен. Тази сделка е подигравка за концентрационните лагери и поробването на един народ", каза френският евродепутат Рафаел Глюксман.
