Георги Мархолев е рок и блус музикант, основател на група Sunrise.
Г-н Мархолев, предстои ни един спиритичен сеанс, в който ще поканим на гости Свободния дух. Като начало обаче да призовем духа на рок величието Кен Хенсли, който внезапно ни напусна през изминалата година. Вие бяхте най-близкия до него човек в България, кои са най-кратките думи, които можем да кажем за Кен?
Един изключителен човек, силно вярващ в Бога и свободата, надарен с рядък талант и смелост да посяга към композиция, без всъщност да е нотно грамотен.
Музикалният гений Кет Хенсли е бил нотно неграмотен?
Да, както и ред други рок музиканти от онова време. Но именно той написа над 90% от песните на Urieh Heep. Много силен и точен човек, влюбен в свободата и свободния дух. Човек, убеден в мисията си на земята и търсещ шанса да я изпълни.
Кен не беше от хората, които чакат разрешение, за да реализират мисията си.
Плащал си е за всичко.
Имах възможността да общувам с този човек – колкото типичен, толкова и атипичен за рока със своите дълбоки интереси в литературата. Как работеше той?
Във всички лични разговори, които съм имал с него, той повтаряше, че е творец, който облича стиховете си в музика, а не обратното. Уникална е връзката му с вокала на групата Дейвид Байрън: дори и след смъртта на Байрън, Кен е продължавал да пише музика така, сякаш ще я изпълнява точно той. Голяма победа в живота на Хенсли също е, че е успял да се пребори с тежка форма на наркотична зависимост. Но, както казах, той беше безпределно вярващ човек – говоря за вяра, а не за религия, които са доста различни неща. Беше щастлив човек.
Получи ли Кен приживе адекватно признание за това, което сътвори?
Не.
Urieh Heep бяха световна група, но често попадаха в сенките. Как си го обяснявате?
Точно когато са в апогея си, неподражаемият Дейвид Байрън изпада в тежки кризи и на Кен се пада тъжната роля да го уволни от групата. Замества го Джон Лоутън. За барабаниста Лий Кърслейк, починал също наскоро, Кен казваше, че е най-добрият, с когото е свирил.Търканията провалиха групата и тя не можа да се пребори с машините Led Zeppelin и Deep Purple. В рока невинаги най-важни са музикалните умения, става дума и за характери, възпитание, съпреживявания, съгладуване и събогатеене, съуспехи и сънеуспехи.
Въведохме в разговора Свободния дух, а Кен преди няколко години активно помагаше той да бъде легитимиран официално в България. Вашата обща идея беше Джулая да бъде вкаран в календара на ЮНЕСКО и да стане международен ден на свободомислието. Докъде стигна каузата?
Джулая така или иначе съществува като редовно събитие в България от много години и нито аз, нито Кен Хенсли сме го измислили. Кен е измислил песента July Morning, а българският народ е дал сърцето си и посреща слънцето по лични причини, със стремежа си към свободата. И това съществува в България, а не в Чехия, например. Моята група носи името на друга песен на Кен – Sunrise, смея да кажа без всякаква излишна скромност, че сме най-добрата група в България. Имах и допълнителния шанс да стана приятел с Хенсли. От там произлиза и предложението за международен празник. От това културата ни може само да спечели.
Лично присъствах, когато през 2014 г. вие с Кен направихте концерт във Външно министерство и там инициативата беше подкрепена от хора като президента Желю Желев, проф. Здравко Попов, директорът на Дипломатическия институт Таня Михайлова и още много други. Защо идеята зацикли?
Уникалното беше, че това събитие се състоя точно в Министерството на външните работи, някогашния бастион на ДС – това беше велик пробив и за рока, и за свободата. Но тръгнаха обвиненията, че сме искали да политизираме идеята или да печелим от нея, макар че аз не виждам как от това може да се прави бизнес. Един казал, друг не чул, трети недоразбрал. Искал съм да приватизирам Джулая и да го направя почивен ден! Ами Джулая винаги си е почивен ден.
По повод тези интриги самият Кен тогава обясни, че единственият собственик на Джулая е свободата.
Точно така! И това беше причината да работим заедно по тази платформа. Още в началото Кен ме предупреди, че се захващам с дявола. Отговорих му, че ние живеем с Господа, но в света на Дявола. Журналистката Люба Кулезич ми каза, че разговорите за свободен дух в България са неудобна тема.
Какво видя през вашия поглед Свободния дух по улиците и площадите на България тази година? Ще има ли втора вълна на недоволството по образа на вирусната криза?
Единственото, което може да спаси човека е самият човек. А това, което може да го унищожи е страхът – дали от COVID, дали от мутри, мафия или диктатори – все едно.
Човек трябва да се страхува най-много от страха.
Това искам да кажа.
Свободният дух е неизтребим и неизличим, но в определени географски ширини се чувства по-уютно, в други по-несигурно, в трети откровено е преследван. Как се чувства у нас?
Мисля, че по един или друг начин навсякъде е преследван.
Защо българите масово влагат таланта си и плащат данъците си в други държави?
Затова страдат и икономиката, и културата ни. Сега записвам в Abbey Road албум по българска поезия – стихове на Христо Фотев, Пеньо Пенев, Любомир Левчев. Пуснах информация за това по социалните мрежи, но с допълнението, че през последните години все ме тупат по рамото, а после няма кой да си купи дисковете. Публиката, която беше с нас през годините постепенно изчезна, кой доктор в Америка, кой инженер в Германия. Ясно е защо.
За легендарния лондонски Abbey Road ли говорите?
Да.
Живеем във времето на победилата чалга във всяко отношение – политическо, културно, социално. Как ще просъществува Свободния дух?
В музикално отношение не употребявам думата чалга, това е стил с турски произход, който съществува заедно с рока, блуса, рапа. Човек се самоопределя. Куинси Джоунс реши да вземе комерсиален завой, да инвестира в рапа и стана мултимилиардер.
Хенсли беше особено впечатлен от лондонски уличен графит: „Това, което можем да постигнем е безгранично само тогава, когато няма значение кой ще обере лаврите за него”. Когато го изпращахме от България през 2014 г., той с баладична тъга установи, че на нашата национална стена е изписано точно обратното. Разбрал ли ни беше добре?
Той разбра това в хотелската си стая у нас, гледайки българска телевизия. Задаваше въпроси, аз му давах отговори. Като говорим за графити, шофирайки към Уембли за футболен мач прочетох на бетонна мантинела на магистралата последното, което The Beatles са изпели: и накрая любовта, която ще получим е еквивалент на на любовта, която правим!
Мартин Лутер Кинг беше казал, че свободата не е като хляба и не се раздава на къшеи.
Тя не е възможна по друг начин.
Но има много хора, които се задоволяват със свобода в едно отношение и с несвобода в друго.
Значи не знаят какво е свобода.
Разговора води: Емил Янев
