На Балканите може да се караме и бием, но в беда сме заедно

петриня

Измина четвърт век от кръвопролитията в някогашната Югославия. И все пак етническото напрежение между сърби, хървати и босненци припламва от време на време като наследство от войните в началото на 90-те години.

Земетресение с магнитуд 6,4 по Рихтер разтърси Хърватия миналата седмица. Страната пострада тежко, а град Петриня е напълно разрушен. Съседите не си затвориха очите и всички предложиха помощ. 

"Имаме стотици предложения за помощ от хора от Сърбия, които са готови да приемат онези, чиито домове са унищожени в Хърватия“, каза пред Euronews Аида Корович, бивш депутат и дългогодишен хуманитарен работник в Белград.

"Сега събираме помощ (храна, одеяла и т.н.), за да я предоставим на нуждаещите се. Помощ предлагат всякакви хора, независимо от етническата им принадлежност.", допълни тя. 

Регионът влезе във война в началото на 90-те години, след като разпадането на Югославия предизвика движения за независимост, включително в Хърватия.  Доминираната от сърби югославска армия се опита да потуши масовите демонстрации. Стотици хиляди бяха разселени или убити в последвалата война, която приключи през 1992 г.

След това избухна войната в Босна и Херцеговина, която продължи от 6 април 1992 до 14 декември 1995 г. В нея участваха  въоръжени формирования на босненски сърби (Войска на Република Сръбска), босненски мюсюлмани автономисти (Народна отбрана на Западна Босна), бошняци (Армия на Република Босна и Херцеговина) и хървати (Хърватски съвет за отбрана).  В конфликта от 1992-1995 г. в Босна бяха убити около 100 000 души и това бе първият геноцид в Европа след Втората световна война.

Епицентърът на земетресението в Хърватия във вторник беше в Петриня, която се намира между столицата Загреб и границата с Босна.

Петриня беше тежко засегната от войната. По време на конфликта този град  беше под контрола на сръбските бунтовници, които се противопоставиха на независимостта на Хърватия. Но етническото сръбско мнозинство в града беше изгонено през 1995 г. Общо  250 000 сърби, бяха изселени по време на операция „Буря“ и това е един от  основните раздори между хърватите и сърбите.

Дори днес Белград и Загреб са далеч от помирение. Няколко пъти в годината има спорове или размяна на ноти.  Но доброволци казаха пред Euronews, че това напрежение се е стопило след земетресението в Хърватия.

"Най-важното е хората  да не губят чувството си за солидарност, тъй като ние споделяме едно и също географско и  културно пространство. Разделенията са политически, но когато ситуацията стане напечена, сме готови да си подадем ръка", коментират те. 

Корович каза, че е отишла до хърватското посолство в Белград в сряда, за да предложи помощ, което е довело посланикът на Загреб в Сърбия Хидаджет Бишчевич до сълзи.

"Важно е хората в Хърватия, независимо от тяхната етническа принадлежност, да знаят, че са добре дошли и имат къде да отидат и че някой мисли за тях“, подчерта  Корович и допълни,  че хърватите са оказали огромна помощ на сърбите при наводненията през 2014 г.

В понеделник нов трус разлюля Хърватия. Земетресението е било с магнитуд 4,2 по Рихтер и отново е било в района на град Петриня. На 29 декември трусът отне живота на 7 души и причини огромни щети и разрушения.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Как се промени качеството ви на живот от началото на 2026 година?

Подкаст