Когато грее слънце се караме, когато ни удари градушка – започваме да се обичаме. Такъв е темпераментът на Балканите. Всеки народ вярва, че страната му е велика, а историята му е уникална и затова съседите само се чудят как да я окрадат. Естествено – и хората са най-умни и най-работливи, но все не успяват, защото чужди тъмни сили непрекъснато им пречат.
Неслучайно историците определят региона ни като "буре с барут": междусъседски войни и кръвопролития не е имало само тогава, когато днешните балкански държави са били в пределите на една или друга империя. Отделно са постоянните спорове заради общата история, общата география, общата кухня и тъй нататък.
Измина четвърт век от кръвопролитията в някогашната Югославия, но етническото напрежение между сърби, хървати и босненци продължава да припламва от време на време. Именно сърбите и босненците обаче първи подадоха ръка за помощ, когато преди седмица земетресение с магнитуд 6.4 по Рихтер разтърси Хърватия. Не закъсняха и останалите съседи.
"Имаме стотици предложения за помощ от хора от Сърбия, които са готови да приемат онези, чиито домове са унищожени в Хърватия“, каза тогава пред Euronews Аида Корович, бивш депутат и дългогодишен хуманитарен работник в Белград.
Същият този регион пламна в началото на 90-те години, след като разпадането на Югославия предизвика движения за независимост, включително в Хърватска. Доминираната от сърби югославска армия се опита да потуши масовите демонстрации. Стотици хиляди бяха разселени или убити в последвалите кръвопролитни конфликти.
Епицентърът на земетресението сега беше в Петриня, който се намира между столицата Загреб и границата с Босна. Именно този град беше сред най-тежко засегнатите и от войната. По време на конфликта той беше под контрола на сръбските бунтовници, които се противопоставяха на независимостта на Хърватска. През 1995 г. етническото сръбско мнозинство беше изгонено от там. Общо 250 000 сърби бяха изселени по време на операция „Буря“ и това до ден днешен е един от основните раздори между хърватите и сърбите.
След това избухна войната в Босна и Херцеговина, при която бяха убити около 100 000 души и това бе първият геноцид в Европа след Втората световна война.
През ноември България блокира Северна Македония за начало на преговори за членство в Европейския съюз, след като не одобри преговорната рамка на югозападната си съседка по време на Съвета по общи въпроси. София одобри рамката за присъединяването на Албания, но смята, че македонските управляващи не са показали готовност за компромиси.
Преговорите между София и Скопие продължиха почти безрезултатно под германска егида като целта беше процесът да се отпуши до края на годината, когато изтече ротационното европейско председателство на Берлин. Резултатът бе, че Скопие не успя да изпълни целта си за започване на преговори до края на годината. А изненадата беше, че както никога досега българският екип, начело с външния министър Екатерина Захариева, не се огъна и не промени позицията си под силния натиск на Брюксел.
Захариева призова македонските управляващи да изпълнят условията ни вместо да си губят времето в антибългарски кампании. Основно заради исторически спорове в македонските медии се изля тонове помия срещу България. Зоран Иванов, който бе председател на надзорния съвет на държавната Македонска информационна агенция, загуби работата си, след като нарече Екатерина Захариева и бившата ѝ гръцка колежка Дора Бакояни "фригидни кучки". Той обясни, че не е обидно нито да си "фригидна", нито да си "кучка", но София и Атина реагираха остро на думите му. Премиерът Зоран Заев пък реши, че българите не сме съвсем европейци.
"България наложи вето и наруши Договора за добросъседство и приятелство, като застана по този начин на пътя на нашата европейска интеграция, за която институциите на ЕС и държавите-членки, включително и България, няколко пъти потвърдиха, че изпълняваме напълно условията”, заяви македонският премиер и подчерта, че това не е европейският начин.
"За съжаление, България не намери сили да постъпи европейски. България си позволи жест, който не демонстрира нито приятелство, нито братство”, каза още той.
Въпреки размяната на обиди, България обяви, че ще дари на Северна Македония част от всяка пратка ваксини срещу коронавирус след задоволяване на нашите потребности. На на правителственото заседание в София беше поканен македонският министър на здравеопазването Венко Филипче, който направи обръщение. "За нас това е голяма признателност. Изказвам голяма благодарност от името на цялото правителството на Република Северна Македония", посочи той.
Страната ни ще помогне с ваксини на страните от Западните Балкани и тези от Източното партньорство. България и Хърватия са сред държавите, които тази седмица, призоваха Европейската комисия да подпомогне с ваксини страните от Източното партньорство – Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна, след като това бе сторено за страните от Западните Балкани.
В писмо до върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Жозеп Борел и до еврокомисарите по здравеопазването – Стела Кириакидуис, и по разширяването – Оливер Вархеи, се казва: „Нашите граници няма да бъдат защитени, ако не разширим подкрепата си към съседите. Убедени сме, че усилията ни ще бъдат оценени от правителствата и от гражданските общества в страните от Източното партньорство и ще увеличат видимостта на геополитическите усилия на Еврокомисията".
Оказва се, че страните от Балканите нямаме проблем да се разбираме и да си помагаме в настоящото, но ни пречи миналото. Затова само голямо природно бедствие или нещастие може да ни разтърси да забравим дребните си пререкания, станали огромен проблем след години повтаряне и доукрасяване. Положителното е, че все пак има проблясъци, които ни показват, че можем да живеем нормално като съседи.
