Около 18 месеца след президентските избори в Казахстан, след който Касъм-Жомарт Токаев пое поста на държавен глава, в страната се провеждат парламентарни избори за депутати в Меджлиса (в буквален превод „събрание“) – долната камара на двукамарния парламент на страната, съобщават Франс прес и ДПА. От опозицията обявиха, че ще бойкотират този вот.
Социалдемократическата партия още през ноември миналата година обяви, че няма да участва в изборите "в знак на протест".
Право на глас имат 11.9 милиона жители на страната, които пък ще избират между 312 кандидати от пет партии. За да влязат в парламента, те трябва да преодолеят бариера от 7 на сто.
В поредните парламенарни избори участват пет от шестте регистрирани в страната партии: Народната на партия на Казахстан; управляващата партия "Нур Отан"; Народно-демократическаата патриотична партия "Ауил"; Демократическата партия "Ак жол" и партията "Адал".
Очакванията са изборите да бъдат спечелени от управляващата партия "Нур Отан".
След избирането на Касъм-Жомарт Токаев през 2019 г. в Казахстан имаше протести срещу авторитаритарния режим на управление. Тогава бяха арестувани стотици.
Предшественикът на сегашния президент – Нурсултан Назарбаев, се оттегли от властта след 30 години начело на Казахстан. Но все още заема няколко важни поста и се смята за най-влиятелния човек в страната.
Дъщеря му Дарига Назарбаева, смятана за най-влиятелната жена в страната, сега е кандидат за депутат от управляващата партия.
Казахстан,
официално Република Казахстан (на казахски: Қазақстан Республикасы) е разположена в централната част на Евразия. Тя заема площ от 2 724 902 km² (4-то място по големина в Азия и 9-о място в света). Населението й е 18 411 699 души. На северозапад и север граничи с Русия (дължина на границата 7548 км), на изток – с Китай (1783 км), на юг – с Киргистан (1242 км) и Узбекистан (2351 км) и на югозапад – с Туркменистан (426 км). На запад се мие от водите на Каспийско море, а на югозапад – на Аралско море. Държавата е почти изцяло разположена в Азия, но малка северозападна част е на територията на Европа.
Казахстан е президентска република. Президентът също така е главнокомандващ на армията и има право на вето върху законите, приети от парламента. Срокът на пълномощията на президента е 5 години.
През 1995 г. в Казахстан с референдум е приета нова конституция, с която се установява президентска форма на управление. Законодателната власт се осъществява от двукамарен парламент. Меджлисът е долната камара. Горната камара на парламента е Сенатът на Казахстан. В Меджлиса има 77 места, 67 в единични избирателни райони и 10 в пропорционално представителство. Членовете на Парламента се избират с до петгодишен мандат.
Формирането на партийната система все още е в начална фаза, не съществува силна опозиция. Управлението се характеризира с много широки правомощия на президента. Той еднолично назначава правителството и може да разпуска парламента.
Страната е стабилна политически. Подобрени са отношенията с Русия, добри са връзките с Китай. Казахстан поддържа активни контакти и със САЩ, които търсят лоби сред бившите съветски републики за участие в стратегическите проекти в Централна Азия. Политическата система проявява признаци на олигархизъм.
