Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Инвеститорите са позитивно настроени за развитието на световната икономика, но остават предпазливи при вземането на решение за нови инвестиции. Това е основната причина цената на българските еврооблигации да продължава да пада плавно и така да се затвърди низходящата тенденция, която се появи от началото на новата 2021 година.
Пазарните участници очакват и следят първите действия на новата администрация в Белия дом. Вече имаме нов, но добре познат, особено на професионалистите, министър на финансите. ФЕД най-вероятно ще продължи курса на паричната си политика без резки изменения и най-вероятно – без яростния натиск от Овалния кабинет, както се случваше в близкото минало. На практика това означава достатъчна ликвидност и запазване на ниска основна лихва, гравитираща около нулата. В очакване на следващите реални действия на администрацията на Байдън пазарните участници са по-скоро положително настроени, но винаги имат едно на ум.
В добрата стара Европа бъркотията като че ли се задълбочава, гарнирана с протести и с политически кризи, и развръзката остава все така далече. Ето защо фондовият индекс DAX – на Германия, нарасна с едва 0.2% от началото на годината, а американският Down Jones Industrial Average се повиши повече, но също така със скромните 1.1 на сто. Отличното представяне на японския NIKKEI и на китайския CSI300, които отскочиха съответно с по 4.4% и 6.1% идват да покажат, че на Изток нещата са много по-предвидими и там се справят много по-успешно с новите предизвикателства.
Възходът на цената на цветните метали с 2% до 3%, както и на черното злато – на нефта пък затвърждава мнението, че инвеститорите са позитивно настроени за развитието на света, но са все още предпазливи.
През последната една седмица американските 10-годишни книжа леко поскъпнаха, а тези на Германия – поевтиняха, за да покажат различните скорости , на които вече се движат САЩ и Европа.
На фона на недоверието към немските книжа няма как да очакваме наличието на такова към българските еврооблигационни емисии. В зависимост от срочността на книжата ни цената им се понижи с по 5 до 25 евроцента, а доходността им се повиши минимално с по 1 базисна точка. Най-дългосрочната ни емисия – с падеж след 2050 г., носи 1.3%, а тези с падежи през 2035 и 2030 г. – по 0.8 и 0.3% съответно. Книжата с падеж 2028 г. вече са на положителна територия и носят 0.02% на годишна база, но при тези, които са с 1 година по-къси – доходността е минус 0.1 процент. Отрицателна доходност от минус 0.22, минус 0.31 и минус 0.33% носят най-краткосрочните ни емисии с падежи 2024, 2023 и 2022 година.
Вътрешният ни пазар на държавни ценни книжа продължава да спи дълбок летаргичен сън. Липсата на достатъчно емисии на левови ДЦК и наличието на предостатъчна свръхликвидност в банковата ни система е основната причина държателите на книжа да не ги предлагат за продаване на вторичния пазар. Котировките на най- дългосрочната ни книга – с падеж през 2039 г., носи 1.02%, а тази с падежи през 2029 години – 0.15% годишно. По-краткосрочните – с падежи след 7, 5 и 1 година, се котират съответно при 0.1%, 0.0% и минус 0.3% на годишна база, а доходността на книжата с падеж след 1 месец достигна минус 0.65% на годишна база.
