В следващите няколко години България може да бъде един от най-големите бенефициенти от Фонда за възстановяване на Европейския съюз. Безвъзмездните средства, до които страната ни получава достъп, са в размер на 6.3 млрд. евро (около 10% от БВП). Общата сума може да нарасне до над 10 млрд. евро, ако страната ни реши да използва подпомагането под формата на заеми. Това обяви Йоханес Льобкинг, главен съветник в работната група за възстановяване и устойчивост към Европейската комисия.
За да се домогне до огромните средства, всяка страна членка трябва да представи национален план, който да бъде одобрен от Европейската комисия. У нас вече се проведе втори кръг от обсъждания по Националния план за възстановяване, разработен от вицепремиера Томислав Дончев. В актуализирания вариант на плана бяха преразпределени повече пари за иновации, за трансформация на енергетиката, дигитализация на икономиката и за свързаност на страната, намаляване на парите за саниране, но и много проекти, забавени от години за електронизацията на съдебната система, модернизацията на МВР, намаляването на течовете по ВиК мрежата.
"Планът трябва да съдържа изчерпателни инвестиционни инициативи и адекватни предложения за реформи", подчерта Йоханес Льобкинг по време на онлайн конференция, организирана от The Economist.
По думите му основното изискване на ЕК е в тези планове да се предлага устойчиво възстановяване, проекти за връщане към икономически растеж и подобряване на икономиката като цяло.
В основата са зелената и дигиталната трансформация на икономиките. ЕК е поставила и изрично изискване държавите да изразходват поне 37% от получените от фонда средства за зеления преход и поне 20% за дигиталния преход, уточни Йоханес Льобкинг. Той изтъкна и важността на проектите за справяне с климатичните промени.
"България има много специфична роля в тази тема. Това е най-силно зависимата страна от въглищната енергия в ЕС. Затова преходът към нисковъглеродна икономика ще е от ключово значение за просперитета на страната в бъдеще", подчерта той.
Йоханес Льобкинг спомена и че ЕК е разработила специални препоръки към всяка отделна държава за ключовите реформи, чрез които да насърчи растежа на икономиката и разкриването на нови работни места. Ключовите реформи, които той изброи са: декарбонизацията, социалната сфера, подобряване на бизнес средата и реформа на публичната администрация.
"Без тези реформи ще имаме по-малък растеж. Затова в основната на националните планове трябва да се намери баланс между инвестиционните проекти и ключовите реформи", препоръча представителят на Еврокомисията.
Той подчерта също, че България ще разполага със средства от дългосрочния бюджет на ЕС, Кохезионния фонд, програмата "Дигитална Европа", "Invest EU". Йоханес Льобкинг акцентира и върху средствата за страната ни по Програмата за справедлив енергиен преход, чрез които следва да се финансират проекти за декарбонизация на икономиката.
