Социално-икономическото отражение на кризата заплашва постигнатия напредък относно равенството на половете в ЕС и отвъд него. Пандемията може да доведе до изпадането на още 47 милиона жени и момичета в бедност по света.
Миналата година бе отбелязана 25-ата годишнина от приемането на Пекинската декларация на ООН, посветена на правата на жените. Равенството на половете обаче далеч не е факт.
Индексът на Европейския институт за равенството на половете за 2020 г. показва ограничен напредък – коефициентът за ЕС е 67,9% (100% би означавало пълно равенство), но с това темпо жените в Европа ще се радват на пълно равенство след поне 60 години. Показателят за България е под средния за ЕС.
От 49-те милиона заети в сектора на оказване на грижи в ЕС около три четвърти са жени. Те са сред хората, в които са в най-голяма степен изложени на вируса.
Най-голям е дисбалансът в Латвия, където 88% от работещите в здравеопазването са жени. В България делът на жените в този сектор е 76%, колкото е и в ЕС като цяло.
Жените са мнозинство от заетите и в други сектори, които останаха отворени по време на пандемията – например, в сектора на продажбите и при грижите за деца. Около 82% от касиерите в ЕС са жени; делът им сред чистачите по домовете достига 95%.
По-голяма несигурност на работните места
Около 84% от работещите жени са заети в сектора на услугите, който беше силно засегнат от кризата с COVID-19. Това означава, че рисковете част от тях да загубят работните си места са по-големи. Ограниченията повлияха и на други професии с висок дял на жените – например, предучилищни грижи, секретарска и домакинска работа.
Над 30% от жените работят на непълен работен ден; много жени са заети и в неформалната икономика, в която липсва защита на трудовите и осигурителните права. Ако дете или възрастен роднина се разболее, грижите обикновено падат на плещите на жените. Затварянето на училища в кризата затрудни допълнително жените при работата от вкъщи.
