Александър МАРИНОВ
Напоследък поведението на управляващите е чудесна илюстрация на мъдростта, че каквото сам си направиш, и най-злият враг не може да ти го причини. Или – както гласи една популярна провансалска поговорка – "Когато човек е умрял – това е задълго; когато е глупав – това е завинаги!"
Безспорно най-зрелищното самопрострелване на ГЕРБ бе свързано с неадекватната, почти истерична реакция на критичната оценка за положението в България на американските сенатори Боб Менендес (демократ, председател на комисията по външна политика към Сената на САЩ) и Джим Риш (републиканец, най-старшият представител на партията в комисията).
В позицията им, неслучайно публикувана точно в първия ден на предизборната кампания у нас, се казва: "Съединените щати и България имат стабилни и възходящи отношения, които, подобно на алианса НАТО като цяло, са най-силни, когато почиват на споделени демократични ценности. Бихме искали да видим, че тази връзка продължава да се развива … но постоянната корупция, влошаването на медийната свобода, политизирането на съдебната система и други заплахи за върховенството на закона създават сериозни предизвикателства пред двустранните отношения между САЩ и България".
Управляващите реагираха като бик на червено и Борисов веднага накара двама ентусиазирани младежи да громят коварните американци. Единият е действащ заместник-министър на външните работи, а другият дори бе начело на това министерство в кабинета "Борисов 2". Това обаче не им попречи да надробят още по-горчива попара.
В нескопосания си опит да омаловажат демарша на сенаторите, те си забиха не един, не два, а
цели три неспасяеми политически автогола.
Първо – с квалификацията, че ставало дума за "лично мнение" за пореден път те разобличиха склонността на ГЕРБ да лъжат колкото нагло, толкова и глупаво. Запознатите реагираха незабавно и скоро и най-незаинтересуваните имаха възможност да се убедят, че въпросната позиция е качена не само на сайта на сенатската комисия по външна политика, но и на страницата на посолството на САЩ в България. Стана ясно, че обръщението на Менендес и Риш не само изпраща ясно политическо послание за ситуацията в България, но и демонстрира двупартиен консенсус – нещо твърде рядко в днешните изострени отношения между демократи и републиканци. Анонимното съобщение от външно министерство за някакви постъпили уверения от (неидентифицирана) американска страна за „непроменено положително отношение” само подсили впечатлението за зле скалъпена лъжа.
Второ – младите външнополитически "светила" на ГЕРБ си позволиха грубо да уязвят двама уважавани и влиятелни американски сенатори, и то не само квалифицирайки поведението им като необосновано лично пристрастие. Още по-оскърбително бе обвинението, че позицията на Менендес и Риш е „поръчана” от български политически фактори; оттук нататък скандалът вече не е само личен. Обвинението, че някой в България дърпа конците на ключови фигури в американския политически естаблишмънт, едва ли ще бъде посрещнато радушно на Капитолия.
Трето – опитът да се минимизират щетите чрез омаловажаване и персонифициране даде обратен ефект, защото на практика означаваше безсилие да се спори по съществото на констатациите. А тези констатации, както е добре известно, не само отразяват доказани факти, но и отдавна са формулирани в оценките на президента Радев, част от опозиционните партии, всеизвестната резолюция на Европейския парламент и, което е най-лошо за управляващите – на мнозинството от българските граждани.
Както знаем, гафовете на ГЕРБ са като лавината – тръгнат ли, спиране няма. Ако провалът с неадекватната реакция на позицията на американските сенатори бе донякъде логичен (нека припомним гърчовете на ГЕРБ след резолюцията на Европарламента), то
следващият автогол бе напълно неочакван,
защото бе причинен от конфузен пробив в коронната схема на ББ – излъчванията на живо от „Джипка ТВ”. Отдавна е известно, че посрещащите министър-председателя по строителни площадки и паланки ентусиазирани групи от работници и селяни са всъщност персонално подбрани и режисирани герберски активисти. Ето защо гафът с подареното от премиера на „редови труженик” скъпо сако (с бонус запалка в джоба) бе не само изненадващ, но и симптоматичен за това, че управляващите напълно са забравили да ходят по земята.
Нека припомним: само ден след трогателната сцена „Бойко подарява сако на човек от народа” се оказа, че „редовият труженик” е общински съветник от ГЕРБ. Да се чуди човек на „професионализма” на партийните пиари при подбора на участниците в потьомкинското мероприятие – въпросният деятел е сред най-редовните участници в различни партийни мероприятия и старателно е удостоверявал активността си във всички възможни социални мрежи. За броени часове журналистите от местните медии го разконспирираха и направиха самодейното театро за посмешище.
Красив автогол бе отбелязан от бързо преминалия от аматьорските в професионалните политически игри здравен министър Ангелов.
Увлечен в желанието да достигне и надмине началника си
в авторекламното шоу „Ние сме най-добрите и всички ни подражават”, Ангелов заяви, че „в Европа вече се говори за български модел за решаване на кризата”. Аргументите? Моля – страната ни е успяла да постигне „най-добри резултати в областта на заболеваемостта и смъртността”. Но в същия ден бяха публикувани актуализираните данни, според които България потъва стремително и вече е на шесто място по смъртност сред 30-те държави от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.
Конфузът бе подсилен от видимото противоречие между необходимостта да се оправдава конюнктурното популистко разхлабване на ограничителните мерки и тревожните данни за надигането на третата вълна на пандемията у нас. В стремежа си да легитимират тоталното отваряне от началото на март, министърът на здравеопазването и ръководителите на НОЩ непрекъснато повтарят, че всичко е под контрол, „притеснения няма, болниците вече имат абсолютно всичко”.
Но в същото време премиерът започна да се чуди
кой подвежда обществото, че всичко е наред.
„Вчера пак беше препълнено с хора. Такова е отношението на хората и не знам кой им внушава, че всичко е преминало.” Престореното тюхкане на ББ е нелепо – ясно е какво можем да очакваме, след като се развихри „българският модел”. Американският център за контрол и превенция на заболяванията неотдавна констатира: „В районите, където бяха отворени ресторантите, има увеличение в броя на случаите и на починалите”. Едва ли България ще бъде изключение от правилото.
Министърът на здравеопазването все пак се опита да се застрахова, заявявайки, че „както ситуацията изглежда под контрол в настоящия момент, тя трябва да остане максимално дълго време такава и това зависи само от разума на хората”. И веднага след това заби най-тежкия автогол във врата на властта: „Отговорността я носим само ние.” Най-после и ние да можем да кажем
„От устата на министъра – в Божиите уши”.
Следващият забавен епизод на самоубийствена пиарщина бяха старателно разпространените фотоси от откриването на предизборната кампания на ГЕРБ в Поморие.
Публиката веднага регистрира удивителното сходство с традиционната панахида – свещи, вино, бонбони и смирено кръстещи се гербомолци пред портрета на партийния вожд. Някои по-крайни участници в социалните мрежи дори признаха, че са изпитали моментна прибързана радост от настъпването на дългоочаквана политическа кончина.
На следващия ден стана ясно, че предстои да бъдат пожънати политическите плодове от още един отдавна забит автогол – този със
съзнателното ограничаване на възможностите за гласуване
на българите в чужбина.
Управляващите се надяваха да се скатаят за пореден път, като се прикрият зад легендата за гласовете от Турция, но подцениха радикализирането на нашите сънародници в чужбина, най-вече в САЩ и Великобритания. Ситуацията мигновено бе отиграна от някои български опозиционни партии, а в същото време открива нова ситуация в политическите дискусии за трайно и разумно уреждане на законосъобразни начини за дистанционно гласуване.
Кулминацията на управленския фарс бе достигната на една култова пресконференция на НОЩ, на която "дежурните заподозрени" формулираха истинската същност на "уникалния български модел" за борба с пандемията, на който всички подражават. Накратко казано, моделът бе обобщен с посланието "Няма да вземаме мерки, защото няма да работят!"
Първо главният инспектор Кунчев направи научно откритие: "Никой не твърди, че при прилагането на определени мерки вие ще получите липса на епидемия". И разкри истинската дилема на управляващите – "Какво да правим? С автоматите на улицата и който се появи, да го избиваме?"
След това дойде ред на здравния министър Ангелов, който разясни, че ограничения ще има когато обществото повярва и е готово да ги спазва. И акцентира върху още една ключова характеристика на българския модел – знае се, че не се знае: "Не се страхувам от мерките, нито от тяхното налагане. Ако трябва да го направим – ще го направим. Кога ще го направим – не знам."
Разбира се, винаги кулминацията настъпва, когато се изкаже премиерът, а той разкри поредната конспирация: "Има провокатори, които нарочно се събират в някой ресторант и се пускат (в интернет), за да ни принудят да затворим пак целия бранш!"
Оттук нататък автоголовете на властта започнаха да придобиват все по-драматичен (дано да не е трагичен) характер.
Прехвърлянето на решенията надолу (с цел бягство от политическа отговорност на правителството) на практика доведе до това, че локалните мерки
лишиха много фирми и работещи
от възможността да кандидатстват за държавна помощ. Защото Законът за мерките и действията по време на извънредното положение изрично посочва, че микро-, малки и средни фирми могат да бъдат компенсирани с процент от оборота за времето, през което са преустановили дейност, но само ако това преустановяване е по силата на заповед на министъра на здравеопазването. Нито една институция не коментира казуса до момента, въпреки че местните власти веднага усетиха в какъв капан ги набута върховният вожд и започнаха да лавират.
В същото време, продължава упоритият отказ на властта да реши проблема със здравните осигуровки на работниците и служителите в неплатен отпуск. По закон те трябва да се поемат от органа, по чието решение е възникнал той (в случая – здравният министър), но ГЕРБ решиха, че служителите сами трябва да си ги платят. Това безумие още веднъж илюстрира констатацията на Европейската фондация за условията на живот и труд (със статут на агенция на Европейския съюз), според която
България е на последно място в ЕС
по ниво на подкрепа за пострадалите бизнеси и техните служители, а сривът в заетостта е сред най-тежките на континента.
Накрая – спирането на ваксинирането с „АстраЗенека”. Тук не коментираме самото действие (такива стъпки предприеха редица европейски страни), а типичният за това управление начин на вземането му.
Първо – здравният министър отсече: "Ако Европейската агенция по лекарствата каже "Спрете тази партида!" – ние ще я спрем."
После обаче премиерът разпореди ваксинирането с "АстраЗенека" да бъде прекратено. Едновременно с това бе спрян и електронния регистър, в който хиляди хора имаха запазени часове до края на март. Както и в предишни случаи, формалната заповед бе издадена от компетентно длъжностно лице, но
решението си бе взето лично от премиера.
С други думи, повтори се казусът от предишни случаи, когато министър-председателят грубо нарушава определените със закон правомощия на други органи. Точно така преди три седмици, при поредната обиколка с джипката, той отсече, че от началото на март отварят заведенията и "повече по този въпрос няма да се коментира".
Логично възникват два въпроса.
Първо – кой ще носи отговорност за тежките последици от едноличните решения на премиера, измерващи се със стотици починали и хиляди настанени в болница? (Да не говорим за икономическите, социалните и психологическите последици, както и за разпределяне на вината между него и безропотните изпълнители на „мъдрите” му указания…)
И второ – защо нито прокуратурата, нито някой друг контролен орган не реагира на поредицата от груби закононарушения (изземване на правомощия)?
Но на тези автоголове ще правим разбор друг път, надяваме се скоро.
