Обявените от Централната избирателна комисия състави на секционните избирателни комисии в Кипър предизвикаха бурни реакции сред българската общност на острова. Проблемът със "спуснатите" от ЦИК представители доведе до спешна среща на представители на СИК и дипломатическата ни мисия.
Посланикът на България в Никозия Любомир Тодоров застана на страната на българските организации на острова и подкрепи искането им за преразглеждане на списъка.
Оплаквания за "спуснати" членове на СИК има и от Бавария, Германия. В град Фюрт и петимата членове на СИК от българската общност там не са одобрени от Централната избирателна комисия, а на тяхно място ще има командировани от България представители, за които се знае, че са партийни кандидатури. Това предизвика отглас сред местната общност на сънародниците ни както във Фюрт, така и в Нюрнберг.
Изцяло подменени били и всички членове в Мюнхен. Имало подобни случаи и в Испания.
Изпълнителният директор на Асоциация "Прозрачност без граници" Калин Славов определи ситуацията като "изключително неприятна". Според него назначението на партийни предложения за членове на секционни избирателни комисии зад граница е опит да се контролира по-отблизо процесът на гласуване в чужбина.
От Централната избирателна комисия увериха, че са спазили закона. Проведени били консултации с политическите партии, които са направили своите предложения за съставите. Незаетите бройки се назначават по предложение на Министерството на външните работи.
Говорителят на комисията Димитър Димитров коментира, че жалби за назначаването на СИК в чужбина постъпват предимно от Кипър и Испания, както и от няколко секции в Германия. "Жалбите, ако искате, или пък сигналите, които получаваме са, че при това назначаване не са уважени достатъчно местните общности. Трябва да каже, че навсякъде където има възможност, са назначавани лица от местните общности, само че тяхното назначение не е приоритетно. Тази година партиите, за разлика от други години, са направили доста пълни и широки предложения – просто е станал по-малък броят на местата, които могат да бъдат заети от местните общности. Но навсякъде, където е имало възможност, са назначавани такива лица", оправда се Димитров.
ЦИК няма как да преназначи съставите на секциите зад граница, в няколко случая са увеличени съставите от 5 на 7 души там, където ще се гласува по-масово, каза още говорителят на комисията.
Накрая с позиция по темата излязоха и от Министерството на външните работи.
"Категорично искаме да опровергаем фалшивите новини за "странни разговори" между Министерство на външните работи и ЦИК в процеса на подготовка на изборите зад граница." Това заяви главният секретар на МВнР Калин Анастасов на пресконференция.
От външното министерство също се оправдаха с Изборния кодекс, тъй като според него има определени срокове, в които да бъдат направени предложения за членовете на СИК. А всичко което не се запълни, след това се запълва от предложения на местните общности.
От МВнР коментираха, че се противопоставят на опитите да бъдат въвлечени в политически кампании.
Съгласно решението на Централната избирателна комисия, общата численост на участниците в задграничните СИК е 2507, като външното министерство ще командирова около 160 души, а още 140 установени зад граница техни служители ще вземат участие.
"От нас се иска да предложим около 1700 членове на СИК", обясни Анастасов. Секционни избирателни комисии с по трима души има в 33 от общо 465 разкрити секции.
"Въпреки трудностите, породени от пандемията, МВнР осигури разкриването на рекорден брой секции за гласуване в чужбина – 465", беше изтъкнато на брифинга. По предложение на задграничните ни представителства и след анализ, МВнР е предложило на ЦИК да вземе решение за увеличаване броя на съставите зад граница.
"Няма държава, която да ни е отказала провеждане на изборите. Има държави, в които не ни е разрешено да разкрием секции извън нашето представителство, какъвто е случаят в Прага", поясни още Анастасов.
