Европейският парламент приканва за вземането на вземане на спешни мерки по въпроса за равното заплащане между половете. Освен това депутатите се застъпват за налагането на по-гъвкави условия за работното време и за улесняване на започването на работа от страна на жени и момичета в сектори, в които преобладават мъжете.
В резолюция от 21 януари 2021 г. по повод на стратегията на ЕС за равенство на половете депутатите призоваха Комисията да подготви амбициозен план за действия с конкретни и ясни цели за страните членки за намаляване на разликата в заплащането в следващите пет години.
Разликата в заплащането варира значително по страни в ЕС, като през 2019 г. е била най-голяма в Естония (21,7%), Латвия (21,2%) и Австрия (19,9%). Най-малки са били различията в Люксембург (1,3%), Румъния (3,3%) и Италия (4,7%). В България разликата е била 14,1%, колкото е средната стойност за ЕС.
Принципът "еднакво заплащане за еднаква работа“ е основополагащ за Европа и е въведен още с Договора от Рим през 1957 г. Въпреки това мъжете продължават да получават съществено по-високи възнаграждения на час от жените, а напредъкът към намаляване на различията през последните години е минимален.
Разликата в заплащането се изчислява като разлика между средното брутно почасово възнаграждение на мъжете и жените. За база се вземат заплатите, които получават служителите преди отчисленията за подоходен данък и социални осигуровки. Само фирмите с десет или повече служители са включени в изчисленията. За 2019 г. средната разлика в ЕС е била 14,1%.
Част от причините за разликата са структурни ‒ например, разлики в образованието, в заеманите позиции, паузи в трудовата кариера или полагането на почасов труд. Когато се премахне влиянието на тези фактори, все пак остава разлика.
Около 30% от общата разлика в заплащането може да бъде обяснена с преимущественото присъствие на жени в някои по-ниско платени сектори като полагането на грижи, продажбите и образованието. Все още има професии като научно-технологичната работа и инженерните професии, където делът на заетите мъже е над 80%.
Жените също така заемат по-малко мениджърски позиции: по-малко от 10% от главните изпълнителни директори на големи компании са жени. Жените мениджъри са в особено неблагоприятна позиция по отношение на заплащането: те получават 23% по-малко на час от мъжете мениджъри.
Правозащитници изтъкват, че има реална дискриминация на работното място ‒ например, когато жените получават по-малко от своите колеги мъже за същия труд или когато са понижавани при завръщане от майчинство.
