Цяла седмица вече мина, откакто из милата ни татковина задуха новия априлски вятър, но на хоризонта не се виждат никакви изгледи за спихване на емоцията и сбогуване с еуфорията. Някак неусетно, но все по-зловещичко взе все повече да прилича на други едни подобни истории, разиграли се след 10 ноември 1989 година.
Накратко – става дума за обществения мазохизм, електоралния непукизъм, гьонсуратлъка на новата опозиция и стихийния устрем на бъдещите управници. Или казано на по-простосмъртен език, за кой ли път всички паднахме от небето и взехме да се чудим кой ни се е изакал в гащите.
Маркираме ключовите "опорки".
Борисов и хората му са тежко обидени, че на всички, които не ги харесват и които направиха всичко възможно ГЕРБ да падне от власт. Логиката им е непоклатима като Джомолунгма: под мъдрото ръководство на Вожда и Учителя, България е сред най-стабилните европейски държави – брутният вътрешен продукт е бомба, растежът – супер, финансовата дисциплина – трепач, доходите хвърчат в небесата… А на темповете, с които строим магистрали, газопроводи, детски градини и спортни зали могат да ни завидят дори съветските диктатори Сталин и Брежнев, нищо че по тяхно време половината от Съветския съюз беше циментиран, а другата половина – отровена и обезлесена.
За партийните лидери от досегашната опозиция картинката е още по-ясна. Заради управлението на Борисов България е мизерстващата държава в Европейския съюз, българското население е най-бързо топящото се на Стария континент, ние сме абонирани за последните места на всички световните и европейски класации, но твърдо държим шампионските титли по смъртност, бедност и корупция.
Никой не иска да си спомни, но откакто пукна демокрацията, същите тези неща сме си ги говорили поне…. десетина пъти досега:
– след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г.;
– преди изборите за Велико Народно събрание през 1990 г.;
– преди изборите за 36-ото Народно събрание през 1991 г., когато СДС спечели с малко, но завинаги;
– преди изборите за 37-мо Народно събрание през 1995 г., когато БСП повери държавата в ръцете на Жан Виденовото правителство;
– преди изборите за 38-мо Народно събрание, когато Обединените демократични сили спечели изборите по такъв начин, че Иван Костов стана първия демократичен премиер с пълен мандат зад гърба си;
– преди изборите за 39-о Народно събрание, когато "жълтият" триумф на Симеон Сакскобургготски продължава да е без аналог в най-новата ни история;
– преди изборите за 41-во Народно събрание, когато бодигардът на Царя – Бойко Борисов, отнесе съперниците си като бръмбар сламка…
Винаги така е било: старите са виновни за всички
България слезе още място надолу в класацията за свобода на медиите на международната организация "Репортери без граници". Страната ни вече е на 112-о място сред 180 държави. На европейската карта България е единствената, която е означена в червено. На първите три места в класацията са Норвегия, Финландия и Швеция. България е в групата на Бразилия (111-о място) и Индонезия (113-о).
"Медийна свобода в капан" се нарича частта за България в доклада на "Репортери без граници". "Малкото критични журналисти са постоянно подлагани не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не проявява интерес към разследването или осъждането на насилието над журналисти. През септември 2020 г. журналистът на свободна практика Димитър Кенаров бе бит и задържан от полицията."
Във връзка с неговия случай председателката на АЕЖ – България Ирина Недева отбелязва, че сме свидетели на емблематично съвпадение – докладът на “Репортери без граници” излиза в деня, в който най-после започва делото за задържането и полицейското насилие над журналиста Димитър Кенаров. "Усърдието, с което институциите прикриваха случилото се, е показателно за отношението към журналистите и свободата на словото в България”, подчертава Недева.
В доклада на "Репортери без граници" се дават и други примери за насилие над журналисти: "През март миналата година маскирани биха разследващия репортер Слави Ангелов пред дома му. Друг разследващ журналист Николай Стайков получи смъртни заплахи през юни 2020 г., след като пусна документален филм за корупция на високо ниво в съдебната система. Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за своята работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани от корупция и конфликти на интереси, с проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-прословутото въплъщение на това недопустимо състояние на нещата, продаде своите медии, но влиянието му върху медиите продължава да бъде проблематично. Правителството разпределя европейско и друго публично финансиране за медии в пълна липса на прозрачност и това насърчава медиите, които получават такова финансиране да се отнасят благосклонно към властта. В същото време съдебният тормоз над независими медии, като Биволъ и групата „Икономедиа“, представлява постоянна заплаха за свободата на печата. През юни 2020 г. един от собствениците на „Икономедиа“ Иво Прокопиев най-после беше оправдан по обвинения, които изглежда са били политически мотивирани."
"Репортери без граници" констатират, че журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията заради работата си, а политици и олигарси поддържат отношения, белязани с корупция и конфликти на интереси в проправителствените медии.
Делян Пеевски, олигархът, който беше въплъщението на това изкривено състояние, продаде своите издания, но влиянието му върху медиите продължава да бъде проблематично, отбелязват Репортери без граници. И напомнят, че правителството разпределя евросредствата и публично финансиране за медии с пълна липса на прозрачност, което насърчава получателите на тези облаги да са благосклонни към правителството.
В доклада като заплаха за печата се отбелязва и съдебният тормоз над независими медии, като "Биволъ" и групата "Икономедиа". Припомня се и оправдателната присъда на един от собствениците на "Икономедиа" – Иво Прокопиев. През юни 2020 г. той бе оправдан по обвинения, които изглежда са били политически мотивирани, пише в доклада.
