През 2020 г. линията на бедност общо за България e 451 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на показателя под прага на бедност са били над 1,6 милиона българи, или 23,8% от населението на страната. Това показват данните на Националния статистически институт в изследването на индикаторите за бедност и социално включване за миналата година.
Очаквано в сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 9,2%, а относителният дял на бедното население нараства с 1,2 процентни пункта.
От данните става ясно, че ако в доходите на домакинствата се включат тези от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23,8 до 29,9%, или с 6,1 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41,7%, или със 17,9 процентни пункта.
Оказва се, че основният фактор, който увеличава риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За периода на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните (61,1% за 2020 г.), като рискът при мъже е с 12,3 процентни пункта по-висок в сравнение с жени, пише в анализа.
През миналата година делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 – 64 години нараства спрямо предходната година с 0,7 процентни пункта до 9,7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е четири пъти по-висок от този на пълно работно време.
Образователното равнище също оказва съществено влияние върху риска от бедност. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 65,7%. С нарастване на образователното равнище относителният дял намалява два пъти за тези с основно и над осем пъти за хората със средно образование. Напълно разбираемо делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – 2,4%.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години (61,8% за 2020 г.) и домакинствата с три и повече деца (59,2% за 2020 г.). Най-голямо намаление на риска от бедност през 2020 г. в сравнение с 2019 г. се наблюдава при домакинствата от двама възрастни под 65 години – с 4,0 процентни пункта.
През 2020 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група – 66,2%, а най-нисък – сред лицата, самоопределили се от българската етническа група – 17,8%, показват данните в изследването на НСИ.
Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност.
Сред бедните от българската и турската етническа група преобладават пенсионерите (съответно 56,6 и 36,5%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на работещите лица – 28,9%. По отношение на безработните най-висок е относителният дял на бедните сред ромската етническа група – 31,6%, при 16,5% от турската етническа група и 10,4% от българската етническа група.
Рискът от бедност за хората с начално и без образование е 31 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при тези с висше образование за българската етническа група и 11 пъти за турската. Гражданите на страната, които са се определили като роми – близо 70% с начално и без образование са бедни, докато при тези с висше образование няма нито един беден.
Що се отнася до индикаторите, свързани с материалните лишения на домакинствата, най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на посрещането на неочаквани финансови разходи със собствени средства (43,5%). Не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома 39,3% от лицата, а 27,5% се ограничават при отоплението на жилището. Затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си, имат 23,6% от лицата.
През 2020 г. 19,4% от населението живее в материални лишения.
През миналата година 28,3% от децата на възраст до 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 0,8 процентни пункта повече спрямо 2019 г. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 10,3 процентни пункта, отчита изследването.
За миналата година най-ниска е била линията на бедност в областите Монтана и Видин – съответно 270 и 297 лв., а най-високата – в столица (718 лв.).
