Александър МАРИНОВ
Максимата, че политиката е изкуство на възможното, се повтаря често, но рядко се разбира в нейната пълнота. Това не е житейска „мъдрост”, оправдаваща липсата на стремеж към по-високи резултати или неспособността (нежеланието) да бъдат постигнати. Полезният смисъл е друг – от всички мислими желани резултати на политическата дейност в даден момент и контекст вниманието да бъде съсредоточено към тези, които максимизират едновременно два критерия – относителна полезност и осъществимост.
Да дадем конкретен пример. Голяма част от българите искаха и продължават да искат решително подобряване на изборните норми и практики. Това желание е напълно обосновано с оглед постигането на по-пълноценна демокрация чрез създаване на възможности за по-точно изразяване на волята на върховния суверен.
Но
постигането на това ново състояние
не е лесна задача най-малко по три взаимосвързани причини. Първо, различните групи в обществото си представят по различен начин (и с различна степен на адекватност) „добрата” избирателна система. Второ, изборните политически представители срещат реални трудности да синтезират и изразят в законови норми тези различни и често противоречиви очаквания (да не говорим, че тук влияят и други интереси). Трето, това е дълъг и сложен процес, особено когато става дума за дълбоки промени, изискващи съответни изменения в други дейности и норми. Например, ясно е, че въвеждането на форми на дистанционно гласуване изисква система за активна регистрация, а тя на свой ред предполага точна идентификация на българите в и извън страната, и така стигаме до необходимостта от провеждане на национално преброяване.
Този пример е подходящ за изходна точка при оценката на краткото съществуване на 45-то Народно събрание и на резултатите от неговата дейност. Ясно е, че различни групи в обществото са имали разнообразни очаквания и изисквания към новоизбраните депутати, върху които силно влияние имат партийно-политическите пристрастия и социално-икономическото положение. Разбираемо е хората да искат много и то бързо. Но именно тук добросъвестният анализ предполага
разграничаване на желаното от възможното,
както и вярно идентифициране на постигнатите и непостигнатите възможни резултати.
Първо, колкото и мимолетен да бе, този парламент изпълни важна обществено-политическа задача: официално (институционално) оповести края на един политически цикъл и постави началото на нов. Дейността на парламента, най-вече ходът на процедурата за излъчване на правителство, работата на някои комисии и (отчасти) приетите законодателни решения ознаменуваха успешния край на протестите, избухнали през лятото на миналата година. Бойко Борисов вече не е министър-председател, ГЕРБ вече не е на власт и не само това. Изолацията на бившите управляващи в Народното събрание точно изрази оценката на мнозинството от българите относно необходимостта от промяна (смяна на модела на управление). Имаме всички основания да приемем, че този процес е необратим (което не означава безпроблемен). Видя се, че в края на краищата волята на гражданите може да пречупи съпротивата на вкопчилите се във властта политико-икономически камарили.
Второ, макар че промените в Изборния кодекс не бяха изпълнени във възможния най-пълен обем, те създадоха по-добри условия за провеждане на свободни и честни избори. Откри се реална възможност да бъдат обезсилени поне част от утвърдените механизми за изкривяване на народния вот. Това бе малка стъпка, но напред, а не назад. Организирането на изборите от служебно правителство, назначено от президента Радев, означава не само потенциално ограничаване на контролирания и купения вот. Не по-малка е
възможността за по-добре информиран избор
от страна на българите на основата на обективен политико-управленски анализ на реалните резултати от дейността на предишното управление. Правителството на Борисов и подкрепящото го мнозинство не пожелаха да изпълнят законовото и политическо задължение да отчетат изпълнението на мандатната си програма. Сега е нормално това да стори служебното правителство – като израз не на „реванш”, а на изпълнен дълг към обществото, което има право да знае не само колко публични средства са похарчени, а и какви реални резултати са постигнати на тази цена.
Трето, започна изясняване на позициите на основните партийно-политически субекти и на отношенията между тях. Това е само началото на един процес, който няма да е нито кратък, нито лесен. Засега е ясно, че нивото на доверие и разбиране е критично ниско – не само между „новите” и „старите” партии, но дори и вътре в кръга на силите, обявяващи се за реална промяна. Без минимално ниво на доверие не е възможен диалог, а без диалог не може да се постигне устойчиво съгласие за съвместни политически и управленски действия. Колкото и да изглеждаше желателно формирането на правителство от трите партии на промяната, подкрепено от БСП (защото това бе единствената приемлива възможност), на този етап това – дори да бе направено – нямаше да доведе до добър резултат. Краткият живот на парламента бе изпълнен с противоречиви епизоди, но започна процес на избистряне на позициите и отношенията.
Накрая, при цялата нееднозначност на работата на т.нар. комисия по ревизията, тя донесе два положителни резултата, абсолютно необходими за по-нататъшния ход на промените. От една страна, направен бе институционален пробив в блокирането на усилията за разкриване на механизмите и последиците на порочния, мутренски модел на управление. Дупката в стената на омертата е малка, но бързо ще се разшири под напора на събитията и изменението на баланса на силите. От друга страна, истерията на ГЕРБ, издаваща панически страх, доведе до нова спирала на саморазобличения.
Двете малки стъпки напред имат кумулативен ефект
и бързо формират нова масово-психологическа среда, която ще има силно отражение върху резултатите от предсрочните избори и процесите в обществото.
Цялостната оценка на кратката дейност на 45-то Народно събрание (доколкото тя е възможна) има смисъл, само ако се разположи в по-общия контекст на започналите процеси на кардинална обществено-политическа трансформация. Не бива да забравяме, че само преди година мнозина смятаха, че промени като днешните са принципно невъзможни. Не само заради силата на управляващите, а главно заради апатията и слабостта на управляваните.
В момента се намираме в самото начало на промените. Тепърва има да се случват много неща, не непременно само хубави. Обективната необходимост от смяна на модела ще си пробива път бавно, болезнено, на приливи и отливи. Ще се появят нови политически субекти – движения, партии, лидери. Времето ще отсее устойчивите и действително полезни за обществото от политическите еднодневки.
Най-важният резултат от избора и дейността на 45-то Народно събрание е реалната готовност на (вече) мнозинството от българите да вземат съдбата на страната си в свои ръце и да носят отговорност за това.
