Отношенията между Гърция и Турция показаха признаци на затопляне след проведената на 31 май в Атина среща между външните им министри. Европейският съюз обаче продължава внимателно да наблюдава Анкара, след като нееднократно се е парил от непостоянството в поведението й.
"Гърция се надява на постепенна нормализация на отношенията, макар че тя и Турция неведнъж са заемали различни, а по някои въпроси – и диаметрално противоположни позиции", заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас след срещата с турския му колега Мевлют Чавушоглу в Атина.
Ръководителят на турската дипломация също потвърди, че Анкара би желала разширяване на сътрудничеството и изрази увереност, че проблемите трябва да се решават
на основата на международното право и общите интереси.
Първите дипломати на двете страни обявиха и началото на над 20 общи икономически проекта, които ще обхващат сферите на образованието, здравеопазването, енергетиката, туризма, транспорта, телекомуникациите и корабоплаването. Като по-нататъшна стъпка за подобряване на отношенията, министрите обявиха и голямата новина: на 14 юни, в рамките на Срещата на върха на НАТО, турският президент Резжеп Ердоган и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис ще се видят и ще проведат официален разговор.
В средата на април т.г., когато Дендиас и Чавушоглу се видяха в Анкара, те публично си размениха обвинения по повод взаимните нарушения на въздушните пространства на двете държави, териториалните им спорове и разногласията заради проучванията на нефтените и газовите находища в Източното Средиземноморие.
Впрочем, сегашната визита на Чавушоглу в Гърция също не премина съвсем гладко. Още със стъпването си в пограничния град Комотини,
турският дипломат провокира
с искане Гърция да признае турско малцинство на територията си, определи местното училище с изучаване на турски език "турско" и предложи Анкара да изпрати в него турски учители без да има дори идея за сключване на подобно споразумение с Атина. Представител на гръцкото външно министерство незабавно отхвърли исканията му, заявявайки, че страната му спазва международното право и защитава човешките права на гръцките мюсюлмани, които са "гърци".
Началният сблъсък не попречи посещението по-нататък да премине в конструктивен дух. От такъв на първо място се нуждае Турция, след като неотдавна Брюксел заплаши, че ако продължава да изостря отношенията с Гърция, ще вкара
в черен списък представители на турската държава
и ще нанесе удар на турската туристическа индустрия.
В Комотини Чавушоглу почете гроба на местен политик
Така или иначе, Брюксел даде да се разбере, че запазва сдържано отношение към Анкара, особено по отношение на перспективата й за членство в ЕС, за което се водят преговори още от 2005-а. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел по-рано заяви, че остава както преди предпазлив по отношение на турските намерения.
"В миналото сме наблюдавали, че Турция може да направи една крачка напред, а после две назад. Така че
не сме наивни
– сподели той пред гръцкия всекидневник "Катимерини". – Готови сме да използваме всички инструменти, които са на наше разположение, за да повлияем на поведението на Турция."
Лидерите на ЕС неотдавна обещаха да възобновят преговорите за безвизов режим с Турция, но това ще стане само ако Анкара се "поправи", заяви Мишел.
"Изпратихме много ясен сигнал: готови сме на позитивен дневен ред, но той ще бъде с условен, пропорционален и обратим характер – подчерта той. – Това означава, че този дневен ред ще бъде реализиран само в случай че последва прогрес в различни области – главно в гръцко-турските отношения, в урегулирането на кипърския проблем, в областта на човешките права. Всичко това ще зависи от поведението на Турция."
Безспорно е, че в основата на затоплянето между Турция и Гърция стои стремежът на Анкара да подобри отношенията си с Брюксел, но не може да се пренебрегне и приносът на
гръцката дипломация
от последните години.
Атина започна да изгражда и развива отношения с регионалните сили, които също са разтревожени от турската политика. Един от резултатите беше Източносредиземноморският газов форум, който събра Кипър, Египет, Франция, Гърция, Израел, Италия, Йордания и Палестинската автономия. ЕС и САЩ са наблюдатели, а ОАЕ е кандидат-член.
Въпреки че форумът – официално стартиран през септември 2020 г. – се занимава главно с експлоатацията на природен газ от Източното Средиземноморие, той изпрати послание до Анкара, че Гърция и Кипър далеч не са сами.
В началото на април тази година Мицотакис посети Триполи и възстанови дипломатическите отношения с Либия. Докато беше там, той започна дискусия с временното либийско правителство за спорната сделка за морските граници с Турция от 2019-а. Те се съгласиха да проведат допълнителни разговори по въпроса, но това все още не се е случило.
Атина работи и върху развитието на отношенията си с Париж, който възприема Турция като заплаха за регионалната стабилност – и за мира у дома, тъй като Франция е загрижена от разпалването на протурските настроения сред мюсюлманите във Франция. През 2020 г. Франция се съгласи да продаде на Гърция изтребители "Рафал" и морски фрегати и оттогава участва в няколко съвместни военни учения.
Гърция успешно успя да убеди ЕС да формулира политика на
моркова и тоягата
по отношение на поведението на Турция в Източното Средиземноморие. Пример за това е изтеглянето от турска страна на проучвателния кораб "Оруч Рейс", след като ЕС заплаши да наложи санкции на Турция.
Междувременно победата на Джо Байдън даде тласък на отношенията между Гърция и САЩ, а новият американски президент възприе значително по-строг тон към Турция. След изборите Байдън дори не се обади на Ердоган и наруши мълчанието си чак на 23 април, когато му каза, че ще признае арменския геноцид. Турският президент вече даде заявка да постави ребром въпроса за отношенията между Турция и Щатите – отново по време на срещата на върха в НАТО на 14 юни – така че "омекването" на Анкара към Атина си е съвсем лесно обяснимо.
