Държавата не е постигнала "необходимата ефективност, конкуренция и прозрачност при разходването на публичните средства", след като захрани държавното дружество "Автомагистрали" с милиарди левове от държавния бюджет за строителството на големи инфраструктурни проекти. Това е основното заключение от одитен доклад на Сметната палата за дейността на фирмата в периода 2016-2020 г., който бе публикуван в сряда (2 юни) и бе възложен на държавния одит от 44-ото Народно събрание.
Сметната палата потвърди и че "Автомагистрали" изобщо не е имала необходимия ресурс за строителството на тези обекти, като е превъзложила дейностите на редица частни фирми на "тъмно", т.е. според своите собствени вътрешни правила и без реални критерии, което естествено води и до субективни оценки.
"Поради това, че АМ ЕАД не попада в обхвата на публичните или секторни възложители по ЗОП, външните изпълнители на дружеството са избирани без провеждане на обществени поръчки, а по вътрешен ред и правила, които обаче не осигуряват достатъчни условия за провеждане на публичен, прозрачен и основан на ясни критерии конкурентен подбор", казват държавните одитори.
"Автомагистрали" като гара разпределителна
На първо място, "Автомагистрали" доказано не разполага с достатъчно хора за тези обекти, а на второ – с техника. Смущаващото в случая е, че Агенция "Пътна инфраструктура", която е отпуснала средствата на държавното дружество, е била съвсем наясно с това. Недостигът на хора е констатиран от директора на дирекция "Техническа" в АПИ в няколко доклада. В този случай по закон е трябвало пътната агенция да приложи Закона за обществените поръчки и да проведе публични търгове. Това обаче не се случва, средствата се вливат в държавната "Автомагистрали", като по този начин АПИ е изкривила конкурентната среда.
И понеже "Автомагистрали" няма ресурсът за строителството на големите обекти, например магистрала "Хемус", държавната фирма започва да ги превъзлага на трети страни – частни компании, някои от които са доста добре познати, защото редовно печелят обществени поръчки за строителство на пътища. Превъзлагането се случва чрез договори за наем на техника, но с оператор, т.е. работник, както и чрез споразумения за закупуване на строителни материали.
Авансово плащане без приета работа
В одитния доклад е посочено, че по първия договор за магистрала "Хемус" на стойност 1.6 млрд. лв. от външните фирми изпълнители, с най-голяма стойност на сключените договори са: „Автомагистрали Хемус“ АД – 213.57 млн. лв. без ДДС, „Хидрострой“ АД – 213.41 млн. лв. без ДДС и „ПСТ Груп“ ЕАД – 127.12 млн. лв. без ДДС. Авансовите плащания по договорите между "Автомагистрали" и всички трети фирми са в размер на 458 341 489 лв. без ДДС, срещу които към 31 декември 2020 г. все още няма приета работа, се казва в доклада на Сметната палата.
По втория договор за "доизграждане на Хемус" на 1.15 млрд. лв. са извършени авансови плащания, които са в общ размер на 354.38 млрд лв. без ДДС. От външните фирми изпълнители, с най-голяма стойност на сключените договори са: „Грома Холд“ ЕООД – 262.17 млн. лв. без ДДС, "Битумина ГМБХ България“ ЕООД – 130. 20 млн. лв. без ДДС и „Хидрострой“ АД – 116.30 млн. лв. без ДДС.
По договора за строителството на пътя Видин-Ботевград, който също е на стойност 1 млрд. лева. Към края на одитирания период по договорите са извършени авансови плащания, които са в общ размер на 287.33 млн. лв. без ДДС. От външните фирми изпълнители, с най-голяма стойност на сключените договори са: „Автомагистрали Хемус“ АД – 259.69 млн. лв. без ДДС; „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД – 233.56 млн. лв. без ДДС и „Нивел Строй“ ЕООД – 190.572 млн. лв. без ДДС.
Общо "Автомагистрали" е получила близо 1.4 млрд. лв. авансово от държавата за изграждането на три големи обекта – дострояването на магистрала "Хемус", скоростния път "Видин – Ботевград" и укрепването над 80 свлачища. Превъзложените дейности към частни фирми са 80-90% от ресурса.
"В заключение, констатираните при одита факти и обстоятелства, както и резултатите от извършените анализи и оценки не осигуряват увереност, че в конкретните случаи изборът на „in house“ възлагане е подходящ и обоснован, и осигурява необходимата ефективност, конкуренция и прозрачност при разходването на публичните средства", се подчертава в доклада на Сметната палата.
Генезисът на проблема
Очевидно, началото на всичко е порочната практика на преразпределяне на бюджетния излишък в края на годината. В случая неусвоените капиталови разходи се преразпределят с постановления на Министерския съвет за строителството на пътища към Министерството на регионалното развитие, а оттам през АПИ към "Автомагистрали" и съответното частните фирми. В предишни години така се действаше с парите за саниране.
Както стана дума, в нормалния случай, за да изхарчи тези пари АПИ трябва да проведе процедури по Закона за обществените поръчки. Но в периода ноември-декември няма как да се проведат тези процедури и да се усвоят тези милиарди. А ако тези средства не бъдат усвоени, АПИ и МРРБ са задължени да ги върнат в бюджета. Разковничето обаче е, че "Автомагистрали" не са имали капацитет за строителството, затова изграждането се прави от трети страни, заобикаляйки процедурите на Закона за обществени поръчки и при неясни критерии за подбор на частните фирми.
Отделно, авансови плащания на обща стойност по три договора над 1 млрд. лв. са направени, като в одитния доклад се констатира, че това се е случило при обекти, за които не е направен проект, а при други без разрешително строеж и изобщо преди да е предадена на фирмите работата по тях. Точно затова Сметната палата в доклада си споменава, че не постигната ефективност при харченето на средства от бюджета.
