Обявените днес санкции на американското правителство срещу Божков, Пеевски и Желязков са важни не само от имиджова гледна точка. Те засягат изрично и ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С ТЯХ ЛИЦА.
Според разпоредбите на европейското законодателство срещу пране на пари, транспонирано и в българския Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), никоя лицензирана финансова компания – ОСОБЕНО БАНКА – не трябва да обслужва повече тези хора и свързаните с тях физически и юридически лица.
Нотариусите също трябва да отказват да изповядват техни сделки. Техните преводи и средства могат да бъдат блокирани до доказване на ясен произход и платени данъци, а сметките им трябва да бъдат закрити. Кредитите им могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми.
Контролът върху прилагането на ЗМИП се осъществява от ДАНС, а когато касае търговски банки, това става в сътрудничество с БНБ. Много, ама много ще е интересно дали сега всички български банки ще прекратят отношенията си с фирмите и физическите лица, свързани със санкционираните особи. Това между впрочем трябва да включва техните управители, директори, съдружници, пълномощници, вкл. и адвокати, които държат или управляват като доверители тяхна собственост и т.н. Това значи, че и кредитите в ББР, отпуснати на свързани с Пеевски фирми (над половин милиард лева) ще станат предсрочно изискуеми. Да видим какво ще направи ръководството на ББР и БНБ по въпроса.
Иначе сигналът на американската администрация към Борисов и групата му, включваща Пеевски, е ясен – “нямаме нужда повече от вас”. Това, че обявяването на санкциите става месец преди изборите, също е показателно. Хората, взимащи решенията в американската администрация, не са толкова глупави, че да заложат на група безнадеждно компрометирани играчи с изтекъл срок на годност.
Фактът, че санкционираният Илко Желязков е зам.-председател на Националното Бюро за контрол на СРС, също ясно показва нивото на доверие от страна на западните ни партньори в "награждаваните" ръководства на "службите" ни. Попадането в черния списък на американското правителство е рядка "привилегия", запазена само за тези, които наистина са нарочени за окончателно изолиране от международната финансова система.
Този етикет развързва ръцете (и задължава в много отношения) частният сектор да предприеме незабавни действия за изолиране на санкционираните лица и свързаните с тях субекти. А частните финансови компании са много по-бързи и крайни в решенията си от държавната администрация, защото пазят репутацията си, лицензите си, достъпа си до американските пазари (вкл. възможността да работят с долари) и интересите на акционерите си.
Ако някоя банка например си позволи да си затвори очите и продължи да работи с тези хора, тя самата може да попадне под сериозни санкции, да загуби голяма част от бизнеса си или изцяло лиценза си. Така че светът ще стане много бързо много тесен за откраднатите от българските данъкоплатци пари. За съжаление не благодарение на действията на български държавни органи, обаче.
Мнение на Никола Янков, бивш заместник-министър на икономиката и управляващ директор на Expat Capital, публикувано във фейсбук профила му
