Българските финансови посредници са по-скоро негативно настроени към въвеждането на глобалния минимален корпоративен данък. Това показва анкета на Министерството на финансите, публикувана в сряда (9 юни).
Половината от анкетираните са негативно настроени към предложението предвид риска от загуба на конкурентноспособност за привличане на инвестиции от малките и развиващите се икономики.
Други 36% от отговорилите са умерено песимистично настроени към идеята с аргумента, че големите мултинационални компании разполагат с други възможности за заобикаляне на данъчно облагане, или ще успеят да прехвърлят тежестта на крайните потребители.
По-малък дял от участниците (14%) са положително настроени и смятат, че по този начин ще се повиши събираемостта, което същевременно ще спомогне да се понижи тежестта върху дълговите нива на държавите.
На 5 юни развитите икономики от Г-7 постигнаха това, което те самите нарекоха „историческо споразумение“ за данъчно облагане на мултинационални компании.
САЩ, Япония, Германия, Франция, Обединеното кралство, Италия и Канада са намерили достатъчно компромис, за да спрат компаниите да пренасочват печалби към юрисдикции с ниски данъци и да гарантират, че най-големите мултинационални компании плащат повече данъци там, където оперират.
Американският министър на финансите Джанет Йелън заяви, че споразумението е „значителен, безпрецедентен ангажимент“ за минимален глобален корпоративен данък от най-малко 15 процента.
Очаква се окончателното споразумение да бъде финализирано по време на юлското събиране на финансовите министри от Г-20.
През 2015 г. ОИСР и Г20, с участието първоначално на 60 държави, стартираха проект за преодоляване на тези недостатъци на данъчната система.
Работата на проекта е насочена в два основни стълба – установяване на юрисдикцията, имаща право да извърши облагане чрез локализиране на данъчната база и източника на печалба, и въвеждане на минимална ставка, която мултинационалните компании да плащат върху печалбите си.
През април 2021 г. администрацията на президента на САЩ обяви намеренията си да повиши данъка върху корпоративната печалба в страната и излезе с предложение за въвеждането на глобална минимална данъчна ставка в размер на 21% (два пъти по-висока от обсъжданата във формата ОИСР/Г20), с която всяка компания ще плаща дял от печалбите си, без значение къде са реализирани те. В основата на предложението е необходимостта от финансиране на обявения план за стимулиране на американската икономика в размер на 1.9 трилиона долара за възстановяване от кризата, които не могат да бъдат финансирани с държавен дълг.
В крайна сметка компромисът свали ставката до 15 процента.
Същевременно, според американската администрация, целта е да бъде прекратено продължаващото „състезание към дъното“, след като в продължение на години редица държави намаляваха корпоративните си данъчни ставки с цел привличане на чужди инвестиции.
Предложението предизвика международна дискусия, като не малко държави са против. Според тях, подобно решение би облагодателствало единствено големите индустриални икономики, докато малките отворени икономики, разчитащи в значителна степен на чужди инвестиции, биха изпаднали в неравностойно положение и не биха били конкурентноспособни в привличането на средства от чужбина.
