Президентът Румен Радев стана част от две исторически събития в Брюксел, които обещават нова ера в търговските и политическите отношения със Съединените щати: рутинната среща на върха на НАТО и първата от 7 г. насам среща ЕС – САЩ.
Държавният глава, който се старае да е равно отдалечен в позициите си от Русия и САЩ, не коментира призивите за по-добра координация на съюзниците срещу провокативното поведение на Москва и Пекин. Той се концентрира върху това, което разбира най-добре – отбраната. Идеята му всички държави членки на НАТО да се кооперират и да започнат заедно да произвеждат високоефективно военно оборудване бе приета и ще залегне в новата стратегическа концепция на Алианса.
"Високоразвитите държави, които произвеждат такова оборудване, влагат 2-та процента в своите икономики и ги развиват още, докато други, които като България разполагат с ограничени възможности, купуваме от и по този начин подпомагаме икономиките и социалните им системи", коментира президентът.
Неговото предложение включва
създаването на гражданско-военен орган
за стимулиране на иновациите в отбраната, който ще сближава научно-изследователските центрове на съюзниците. Той ще улеснява трансфера на технологии, поставяйки акцент върху партньорството между академичния и частния сектор. Приоритет, според държавния глава Радев, ще са стартъпите. Задължително е и създаването на финансов фонд за иновации.
"Не виждам бъдеще на НАТО като на пазар, а като съюз на партньори, които заедно разработват технологии и заедно произвеждат високоефективно военно оборудване", коментира Радев след срещата на върха ЕС – САЩ, като подчерта, че за първи път в стратегически документ на алианса се разглежда единството във всички измерения.
Според него приносът България не може да бъде отречен, защото още на срещата на върха през 2019 г. е поставил въпроса за растящата дистанция между държавите производители и държавите купувачи на военно оборудване. Тези предложения са намерили място в стратегията "НАТО 2030", разработена генералния секретар Йенс Столтенберг и екипа му, които още тогава одобриха идеята на Радев.
Кратка среща с Байдън
Трябва да се отбележи, че президентът Радев – за разлика от бившия премиер – не задръсти страницата си във Фейсбук със снимки, увековечаващи срещите му с президента на САЩ и всички останали лидери и официални лица, с които разговоря или се ръкува. Изключение правят две снимки с френския президент Еманюел Макрон, а за краткия му разговор с Джо Байдън широката общественост научи от български препечатки на новина в американска медия.
Още преди да отпътува за Брюксел, президентът, който често е навикван като "Президент на БСП" и "Човек на Русия", проведе телефонен разговор с държавния секретар Антъни Блинкен. Няколко са клучовите теми, които двамата обсъдиха – стратегическото партньорство, санкциите по глобалния закон "Магнитски“ срещу български физически лица и компании, сътрудничеството в сферата на сигурността и отбраната, възстановяването след пандемията, европейската интеграция на Северна Македония. Радев увери Вашингтон, че България има амбицията да използва европейските средства по Плана за възстановяване и устойчивост за радикална модернизация на страната и призова за увеличаване на американските инвестициив сферата на информационните технологии и науката.
В нито едно от изказванията си около срещата на върха на НАТО, президентът Радев не засегна горещите теми Русия и Китай. Явно, след като няколко пъти вече той е заявявал, включително и на предишната среща на европейските лидери, че ЕС няма да реши проблемите си с тези страни чрез конфронтация, вече не вижда смисъл да обяснява очевидното. И да повтаря и потретя, че трябва да се водят разговори и преговори, а не да се поставят едностранни и еднопосочни ултиматуми.
Скопие видя в Радев шанс за помирение
В Брюксел Радев имаше и друга важна среща – с премиера на Република Северна Македония Зоран Заев. В разговора от българска страна участва министърът на отбраната Георги Панайотов, а от македонска – вицепремиерът по европейските въпроси Никола Димитров, министърът на отбраната Радмила Шекеринска и министърът на външните работи Буяр Османи.
Като се има предвид огромният натиск от страна на ЕС и САЩ България да вдигне ветото върху преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС, задачата на президента не беше лека. Още повече, че португалското ротационно председателство обяви, че очаква българските власти да одобрят преговорната рамка до Съвета на ЕС по общи въпроси на 22 юни.
Делегациите от София и Скопие обсъдиха перспективата за постигането на реален напредък в процеса на европейска интеграция от страна на Северна Македония. Радев подкрепи европейската перспектива на съседите, но подчерта, че този процес може да бъде улеснен от пряк и активен политически диалог. Договорено бе през следващите дни Заев да пристигне на посещение в София.
Двете страни се съгласиха, че напоследък има известен напредък в проговорите, особено след като двамата президенти направиха съвместното посещение през май в Рим и Ватикана за отдаване на почит пред делото на светите братя Кирил и Методий.
"Всички срещи с Радев ни донесоха ползи. От разговорите можем да очакваме само стъпки към по-добро бъдеще за целия македонски народ, за всички наши граждани, за нашата страна. Очаквам, че чрез разговори можем да намерим решение. Вярвам, че България най-накрая ще ни подкрепи да направим следващата стъпка", уверен е македонският премиер.
Участието на президента в срещите на високо ново в Брюксел може да се определи като успешно, защото в представянето си заложи на сфери, в които е компетентен и чието развитие може да прогнозира. В общ план пък бяха подкрепени толкова добри намерения, че само част от тях да се реализират, ще означава, че светът наистина е преминал на по-високо ниво.
