Отворихме „Алманаха Пеевски“ с предишната публикация ни „Имотна "консолидация" на юруш!“, за да проследим пътя, по който за по-малко от десетилетие момчето с очукания „Опел“ успя да израсне до политически властелин, определящ правилата на бизнеса у нас. И отново да зададем въпросите, чиито отговори чакаме от години.
Претакането на собствеността
Как изчезналият от политическия хоризонт Пеевски се кани да изчезне и от бизнеса "Банкеръ" разказа в публикацията си от август 2020 „Оръжеен търговец – партньор на Пеевски, се превъплъщава в… мандраджия“.
Част от този план стана ясен, когато Пеевски се раздели с фирма "Лодис инвест", чиито млечни продукти са известни под марката „Lacrima“. Новият собственик на дружеството се оказа „Евро Инвестмънт Холдинг“ АД, управлявано от иракчанина с български паспорт Муханнед Наджим Абдуллах Ал-Нуаими.
Иракчанинът по принцип е оръжеен търговец, но запознати със задкулисните връзки между играчите в тези бизнес среди са на мнение, че той е бил включен в схемите с цел… разплащане на стари орташки сметки с Пеевски. За да се опитаме да разплетем тази паяжина от зависимости, ще се наложи да повторим въпроса:
Кой дърпа конците на Пеевски, поставените лица и фирмената му империя?
В случая с иракчанина по-важно е да се изясни какви са връзките му с Корпоративна търговска банка и с "никъде не фигуриращия в нея“ (по думите на Йордан Цонев) Делян Пеевски.
Името Ал-Нуаими се появи за първи път в сигнал до прокуратурата, подаден от неправителствената организация "Ние, гражданите" ( през февруари 2018 г.). Тя сезира държавното обвинение за напъните на контролираната от него фирма "Аполо инженеринг " ООД да бъде класирана като кредитор от първи ред на фалираната Корпоративна търговска банка.
Тогава от сдружението съобщиха, че компанията на иракчанина изненадващо се е появила в списъка за разпределение на първите 534 млн. лв. от масата на несъстоятелността като обезпечен кредитор с вземане за 3.94 млн. лева.
Подробностите около тези домогвания на дружеството на Ал-Нуаими до статута на „обезпечен кредитор“, разказахме в публикацията си „Прокуратурата като селекционер“ през януари 2019 година. Припомняме съвсем накратко.
На 11 декември 2018 г. двама от бившите директори на КТБ Георги Христов и Георги Зяпков подават сигнал до Върховна касационна прокуратура. С него те атакуват отказите на Софийската градска прокуратура и Софийската апелативна прокуратура да разследват синдиците на КТБ по сигнала на НПО "Ние, Гражданите" за
скандално фалшифициране на документи,
подаден през февруари 2018 година.
И понеже от сигнала на Георги Христов и Георги Зяпков нищо не излезе, обобщаваме крайните резултати са:
- държавното обвинение демонстрира как може да се смачка всяко разследване, което по някакъв начин ще засегне фирмите, чрез които Пеевски гони бизнес интересите си;
- синдиците на КТБ направиха показно на тема: Как да си затворим очите, когато разпределяме чужди пари и активи, като ги преразпределим в "наши" фирми?
- В случая става дума за собствениците на "Ардастрой" и "Аполо инженеринг", които на бърза ръка гушнаха около 12 млн. лв., ощетявайки всички останали кредитори на КТБ.
За да защитят интересите на потърпевшите от тази брутална манипулация, сред които и не малко държавни фирми и общини, двамата бивши директори на КТБ изпратиха нов сигнал, този път до "съответните" държавни институции… начело с премиера Бойко Борисов, финансовия министър Владислав Горанов и икономическия министър Емил Караниколов. Познайте от първия път дали и до ден днешен има реакция по този сигнал?
Следващата сделка, дирижирана от Пеевски, в която отново е замесен собственикът на оръжейната компания “Аполо инженеринг” е известна на читателите на "Банкеръ" от февруари 2018 г., когато той "дебютира" в публикацията ни „Иракчанин замита сделките за Полиграфическия комбинат“.
Припомняме историята накратко.
Емблематичната за столицата сграда на бившия Полиграфически комбинат "Димитър Благоев", която е и паметник на културата, бе спазарена за 25 млн. евро. Купувач беше "Алнуаими груп" ЕООД, което Муханнед Наджим Абдуллах ал Нуаими притежава чрез друга своя фирма – "Евро Инвестмънт Холдинг" ЕАД.
„Банкеръ" следи "движението" на активите на Полиграфическия комбинат от близо седем години.
На 1 септември 2014 г. редакционната сграда и печатницата към нея са продадени от тогавашните им собственици "Вестникарска група България" и "Медийна група България Холдинг", управлявани от мажоритарния им "стопанин" Венелина Гочева.
Купувач е фирмата "Карано Пропъртис България" ЕООД,
учредена четири месеца по-рано – на 12 май 2014 година. Тя е собственост на регистрираната във Вадуц (под № FL-0002.474.976-5) компания "Карано Естаблишмънт" (Carano Establishment), а управлението й е поверено на Виктор Веселинов, който има фирма за… "техническо обслужване и ремонт на автомобили".
Търговската история на офшорката майка "Карано Естабишмънт" също е достатъчно кратка – тя е създадена на 1 април 2014 година, само месец преди да открие представителството си у нас. Нейни директори са Андреас Игнац Шурти и Урс Даниел Ханзелман, които – ако се съди по българските им "бизнес" дела – най-вероятно си вадят хляба като отдават под наем самоличностите си.
Представителят им у нас Виктор Веселинов, пък няма друг бизнес, освен ремонтната си фирма. Седалището на "Карано Пропъртис България" е на ул. "Бъдник" № 6, в пролетарския столичен квартал "Надежда" (на същия адрес е рагистрирана и фирмата на Веселинов "3 В Рейсинг"). На всичкото отгоре, капиталът на "Карано Естаблишмънт" също е повече от сиромашки – 30 000 швейцарски франка.
Според нотариалния акт
цената, на която през 2014 г. Венелина Гочева продава
Полиграфическия комбинат (терен 4121 кв. м. и застроена площ 15 472 кв. м застроена площ) е 20.699 млн. лева. А печатницата, разположена на терен от 2486.62 кв. м и с обща РЗП от 5576 кв. м, е спазарена за 8.638 млн. лева (двете общо за 29.337 милиона).
В деня на продажбата имотите са ипотекирани в полза на Търговска банка Д, която отпуска на купувача "Карано Пропъртис България" кредит от 8 млн. евро с краен срок на връщане 10 август 2020 година. Другите 7 млн. евро явно са осигурени от все още анонимния (уж) офшорен собственик на българското дружество.
Само пет дни след продажбата – на 6 септември 2014 г., Полиграфическият комбинат и печатницата са отдадени под наем за шест години на… "Благоевград – БТ", част от Групата "Булгартабак".
Срокът на наемния договор е изчислен перфектно: той изтича точно, когато трябва да бъде върнат кредитът към банката.
Според документът, с който "БАНКЕРЪ" разполага, тютюневото дружество е трябвало да плаща на "Карано Пропъртис България" по 8 евро на кв. метър месечно, като "цената се отнася за цялата разгърната застроена площ, и за двата имота"!
Простата сметка показва, че всеки месец на десето число (според клауза в контракта) офшорната компания получава по 168 387 евро, т.е. по 2.021 млн. евро годишно. За целия шестгодишен период на договора новият собственик на елитните столични сгради е трябвало да получи 12.124 млн. евро. С които хем да си погаси кредита към "ТБанка Д" без да си мръдне пръста, хем даже ще му остане някое и друго евро отгоре…
Схемата, изпипаната като по учебник продължава да се развива… в желаната посока.
Ако съдим по нотариалните актове на имота, бившият комбинат и печатница претърпяват няколко прехвърляния:
първо стават собственост на "Благоевград БТ", през 2016 г. – на "София БТ", а година по-късно – на „СФ-БТ“ ЕООД. След което схемата директно води
към… Дубайската следа!
През годините "БАНКЕРЪ" многократно е осветлявал "законно оформените" сделки и прехвърлянето на най-апетитните имоти от "Булгартабак холдинг" към дъщерното му дружество – "София- Булгартабак", за да стигнат накрая до "СФ-БТ" ЕООД.
Точно в "СФ-БТ" ЕООД са „ситуирани“,
не само Полиграфическия комбинат и печатницата, но и огромния имот, и всички сгради и съоръжения на бившата софийска цигарена фабрика на бул. "Цар Борис" № 134. Дружеството е регистрирано през февруари 2017 г., но само три месеца по-късно 53% от капитала му са продадени на офшорката "Булгартабак Трейд ФЗЕ", регистрирана в Свободна зона Джебел Али, Дубай, Обединени арабски емирства.
Изпълнителен директор на арабската компания е суданецът Уалид Абделсеид Мохамед Ахмед, който само за три месеца успява да се ориентира в сложната материя и на 31 октомври 2017 г., успява да продаде значителна част от имотите, натрупани в "СФ-БТ" ООД.
Авторът на сагата "Пеевски – беднякът милионер и депутатът работодател" безспорно е зъл гений. И всички онези, които днес се оправдават, че някога са били помолени "да помогнат на момчето", е време да не освобождават себе си от отговорност, а отчетливо да признаят по чия молба са помагали! Защото мнозина поеха щетите от тези помощи, други все още ги носят, а трети ще бъдат потърпевши години напред.
Следва продължение














