Бял дим се разнесе над централата на Българската банка за развитие на 7 юли, след като предложените от министър Кирил Петков лица най-сетне бяха вписани в Управителния и Надзорния съвет на банката. С това приключи поредния епизод от сагата "Войната за ББР".
Триумфално министър Петков обяви
на спешен брифинг в Министерския съвет, че назначените от него членове в ръководните органи на банката вече са вписани в Търговския регистър. Там обаче фигурират и старите мениджъри, които на два пъти успяха да блокират вписването на новите си колеги след жалби до Софийския градски съд. Оказва се, че третият път е бил на късмет, защото старото ръководство не е внесло жалба срещу вписването и то е минало безпроблемно. Възможно е за този развой на събитията да е допринесла и заканата на Кирил Петков, че ще заведе насрещен иск срещу предишните шефове в ББР за нанесени вреди на банката, в която се получи безпрецедентен управленски вакуум и в един период на практика работеше на автопилот.
И така към момента в Управителния съвет на Банката за развитие има шестима членове – Николай Димитров, Живко Тодоров, Панайот Филипов. Както и новите мениджъри, назначени от министър Петков – Владимир Георгиев, Цанко Арабаджиев и Крум Георгиев. В Надзорния съвет са Митко Симеонов, Велина Бурска и Стамен Янев. Както и новите попълнения "от квотата" на икономическия министър в служебното правителство – Валентин Михов и Васил Щонов.
Така че
сагата с кадровите рокади не е приключила.
Очакванията са отстраняването на нежеланите от Кирил Петков началници в банката и отписването им от Търговския регистър да се случи едва след като Софийският градски съд се произнесе окончателно по техните жалби. Отделно, представителите на стария състав ще трябва да бъдат заличени и от бордовете на дъщерните дружества на банката, което изисква време.
Кирил Петков не загуби и миг преди директно да влезе в следваща битка. Министърът отвори една стара язва, за която "БАНКЕРЪ" писа преди повече от година. Става дума
за космическите възнаграждения
в ръководството на ББР.
Петков оповести, позовавайки се на информация от новоназначените надзорници, че е имало месеци, в които заплатите на управителите на Българската банка за развитие са стигали 60 000 лева.
"60 000 лв. на месец за една банка, която е финансирана с нашите данъци като капитал, е безумно. Това ще бъде една от първите промени, които ще направим – този тип компенсации да не могат да се случват. Който иска да работи за тези пари, да работи в частния сектор, а не с нашите данъци", коментира икономическият министър.
Още през май 2020 г. тази тема логично намери място на страниците на "Банкеръ" под заглавие "ББР – люпилня на чиновници с доход на милионери".
Тогава разказахме за ерата в банката под ръководството на Стоян Мавродиев, когато държавната банка "живееше" разточително и произвеждаше най-скъпо платените държавни служители в страната. Дотолкова, че за 2018 г. Мавродиев декларира доход от 434 000 лв., което е малко над 36 000 лв. месечно. Тоест – повече, отколкото получават президентът, премиерът и управителят на БНБ, взети заедно. Двамата изпълнителни директори под Мавродиев се оказаха по-скромни, макар и с малко: за 2018 г. те декларираха "само" по 380 000 лева.
Въпреки че не поясни дали преди и след управлението на Мавродиев са достигнати възнагражденията от по 60 000 лв. на месец, Кирил Петков обеща, че редът за определяне на възнагражденията в ББР и допълнителните добавки върху тях ще бъде променен, така че да не се стига до подобни космически заплати.
Сагата с ББР със сигурност ще продължи и покрай т.нар.
топ кредитополучатели на банката.
Възможно е покрай назначения нов състав на Надзорния съвет икономическият министър най-после да се сдобие с информацията от кредитните досиета, която жадува още от първите дни на служебния кабинет. Но всъщност той би трябвало да притежава тази информация от председателя на надзора Стамен Янев, който е в комплекта на служебния кабинет като председател на агенцията за инвестиции. Известно е, че при всяка корекция в договора на големите длъжници, кредитното им досие ведно с предлаганите промени, попадат на бюрото на шефа на Надзорния съвет. Така че тази част от шума, който министър Петков вдигна не е съвсем резонна.
Ще припомним, че с кредити за над 140 млн. лв. са финансирани дружествата "Слънчев ден" (по онова време на Георги Гергов), "Благоевград БТ", подопечна на Пеевски и "Роудуей кънстракшън", свързана с Румен Гайтански-Вълка.
В следващата група са компаниите със заеми за над 115 млн. лева. Това са "Маркет инвестмънт" и "Интернешънъл инвестмънтс". В третата група – със заеми от по над 60 млн. лв. – са "Параходство БМФ" на братя Домусчиеви, "Транспект" и "Инса Ойл" на Георги Самуилов.
Икономическият министър впрочем неведнъж потвърди, че някои фирми са пряко или косвено свързани с Делян Пеевски, Румен Гайтански, братята Кирил и Георги Домусчиев и Георги Самуилов.
Засега единственото, което стана известно е, че две фирми от големите кредитополучатели на ББР са получили и по-ниски лихви спрямо предишните си кредити от други банки. Като пример икономическият министър посочи, че свързаната с Делян Пеевски "Техномаркет" е получила кредит с лихва 2%, а преди ББР лихвата му е била 7 процента. При фирмата "Транспект" виждаме вместо 9% от предишен техен кредит – лихвен процент от 4 на сто. Разбра се също, че предложенията за лихвите идват от Управителния съвет на банката, както и че една част от големите кредитополучатели на ББР до 2014-а са били кредитирани от фалиралата КТБ.
Да не забравяме, че на 2 юни БНБ обяви, че започва
целева надзорна проверка в ББР.
Повече от месец по-късно все още не се знае на какъв етап е проверката, както и какви са очакваните резултати от нея. Предвид магнитудът на трусовете в банката никак не изключено е ББР да стане и гореща тема след конституирането на 46-ото Народно събрание. Затова изглежда твърде рано да обявим край на "военните действия" там.
