Търговският регистър стана причина за тежкото за България решение да отиде на съд. Инициатор е Европейската комисия (ЕК), на която след 4-годишно размотаване от наша страна най-накрая й писна и праща България в съда заради липсата на връзка между българския Търговски регистър и Системата за взаимно свързване на търговските регистри (BRIS) в ЕС.
Новината бе съобщена в четвъртък (15 юли) от пресслужбата на ЕК. В съобщението се посочва, че крайният срок, в рамките на който България трябваше да се свърже с BRIS, е изтекъл още на 8 юни 2017 година. След изтичането на този срок и въпреки многократните призиви от страна на ЕК България все още не е свързана със системата, като в резултат на това функциите на BRIS не са изпълними за българските търговски дружества.
За да си дадем сметка за сериозността на това решение, ще припомним какво представлява Търговският регистър – електронна база данни, в която се съдържат фирмените дела всички търговци и неправителствени организации в България. В тях се прилагат заявленията, документите, удостоверяващи вписаните по закон обстоятелства, обявените актове и други документи, които могат да съдържат
лични данни за идентифицирането на лицата,
представляващи и/или управляващи съответната фирма или фондация.
Както е добре известно, заявяването на обстоятелствата представлява задължение по закон.
Всеки търговец и юридическо лице с нестопанска цел са длъжни да поискат да бъдат вписани в Търговския регистър, съответно в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като заявят подлежащите на вписване обстоятелства и представят подлежащите на обявяване актове. Така всеки търговец подава данни за публикуване за наименование на дружеството, седалище и адрес на управление, начина на управление, размер и собственост на капитала, лицата, представляващи и управляващи съответното дружество и прочие.
В съобщението на ЕК се посочва, че несвързването на България с BRIS затруднява получаването на съответната информация за българските дружества, необходима за гражданите, дружествата и специалистите от ЕС. Освен това
без BRIS търговските регистри не могат да си сътрудничат
при презгранични сливания, в които участват български дружества, или при процедури, свързани с презгранични клонове на български дружества, обясняват от ЕК.
Предходните стъпки от наказателната процедура са предприети през 2020 г. и в началото на тази година. В началото на юли миналата година ЕК е изпратила официално писмо на България във връзка с неспазения срок. След като не е получила удовлетворяващ отговор от правителството на Бойко Борисов, през февруари 2021 г. еврокомисията е изпратила и мотивирано становище. То също е било подминато с мълчание от страна на българските власти.
Същата процедура ЕК е започвала и срещу Франция и Ирландия. В съобщението на комисията обаче се уточнява, че двете страни-членки на ЕС са предприели задоволителни мерки и след тях ЕК е прекратила производствата срещу тях.
Размотаването около изпълнението на изискванията на ЕК в продължение на повече от четири години освен че е престъпна небрежност, но е повече от подозрително. Както е известно през август 2018 г. Търговският регистър се срина и в продължение на дни не работеше. Достъпът до него бе преустановен, Министерството на правосъдието сезира за проблема прокуратурата, ДАНС и МВР. Повече от седем дни десетки хиляди собственици и управляващи на фирми, банкови служители, адвокати, нотариуси и всички, които всеки ден работят с най-важната база данни в България бяха с вързани ръце.
Блокирането на регистъра
доведе до блокиране на целия търговски оборот,
по времето на срива беше невъзможно да се извършват проверки по който и да е договор. Това доведе до реални рискове от опорочаване на сделките, юридическите лица не можеха да извършват елементарни действия – опериране с банкови сметки, подписване на заявление, декларации или пълномощни, поради невъзможност да се сверят данните на представителната власт.
Липсата на достъп до данни в ТР спря и работата на органи и институции, чиито действията са с предмет, свързан с търговци и юридически лица с нестопанска цел, поради невъзможност да констатират актуални обстоятелства по регистрация на лицата. Сривът спря и дела в съдилища по преписки на публични институции, стопира издаването на документи или извършване на услуги, по които страна е юридическо лице. Освен това сривът на регистъра повлия сериозно върху събирането на данъци, начисляването и събирането на публични вземания.
Освен заради проблема с Търговския регистър, еврокомисията ни е поставила на мушка и заради неизпълнени ангажименти във връзка с депонирането на отпадъци, най-вече в областта на законодателството за контрола на опасни вещества. Правото на достъп до адвокат също е повод на еврокомисията да изпрати до България мотивирано становище за предстояща процедура срещу нея и още 8 страни-членки на ЕС.
Списъкът от неизпълнени ангажименти,
заради които ЕК ни заплашва със съд се допълва и от настояването на еврокомисарите да се премахнат изискванията за професионалните водачи в България да представят свидетелство за психологическа годност в допълнение към свидетелството им за управление на МПС.
Според европейското законодателство психологическата годност на притежателите на свидетелства за управление, които упражняват дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и подновяването на свидетелството за управление. Няма причина да се предполага, че професионалните дейности по управление на превозни средства пораждат конкретни опасения за пътната безопасност, които предвиденият в европейската директива преглед за психологическа годност не може да разсее, се посочва още в съобщението на Европейската комисия.
