Европейската комисия представя за втора година докладите по хоризонталния механизъм за върховенството на закона на страните членки. Докладът включва информация от всяка страна и обхваща както положителните, така и отрицателните събития в целия Европейски съюз.
С първия публикуван документ от миналата година бе показано, че много държави от ЕС имат високи стандарти при прилагането на върховенството на закона, но и че в Общността съществуват сериозни предизвикателства в тази област. В доклада бяха отчетени и съответните промени, произтичащи от извънредните мерки, предприети от държавите членки поради кризата с коронавируса. Документът обхващаше четири основни стълба: националните правосъдни системи, уредбата за борба с корупцията, плурализма и свободата на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите, които са от съществено значение за наличието на ефективна система на демократично управление.
Целта на механизма е да се обогати съществуващият инструментариум на ЕС с нов инструмент за превенция и да се предизвика приобщаващ дебат и изграждане на култура на върховенство на закона в целия ЕС. Докладът следва да помогне на всички държави да проучат възможностите за преодоляване на предизвикателствата, за извличане на поуки от опита на другите страни и да покаже как върховенството на закона може да бъде допълнително укрепено при пълно зачитане на националните конституционни системи и традиции.
Какво каза в първия си доклад ЕК за България?
Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за съдебната независимост и общественото доверие. Остават предизвикателствата, особено във връзка с ефективната отчетност и наказателната отговорност на главния прокурор. Пред страната ни остават сериозни предизвикателства пред изграждането на образ на антикорупционните служби като независими, обективни и безпристрастни. Остават нерешени и въпросите, породили тревога при съставянето на Висшия съдебен съвет и неговия Инспекторат.
Липсата на резултати в борбата с корупцията е един от ключовите аспекти, повдигнати по време на протестите през лятото на 2020 г, заяви Европейската комисия и подчерта, че все още няма и осъдителни присъди по знакови дела за корупция по високите етажи на властта.
ЕК препоръча на властите да се предоставят достатъчно ресурси, за да могат да се борят ефективно с корупцията. Въпреки това Брюксел повдигна въпроса и за липсата на законодателство за лобизма, което води до притеснения за прозрачността и предвидимостта на законодателния процес в страната.
Комисията бе притеснена и от липсата на прозрачност при собствеността на медии. "Правната рамка срещу политическата намеса в медиите не забранява изрично на политиците да притежават медии и затова са установени връзки между политически играчи и някои медии. Няколко асоциации за свобода на медиите съобщават за физически или онлайн атаки срещу журналисти", поясни ЕК.
