Заключенията в доклада на Европейската комисия за върховенство на закона в България през 2020 г., който беше представен на 20 юли, не казва нищо, което не знаем. Но в едно можем да сме сигурни: каквото и да пише там, последствия няма да има, защото негативните констатации не водят до финансови санкции. Документът е тромав и пожелателен, а процедурата позволява замитане на проблемите под килима. Дори еврочиновници вече започнаха да се съмняват, че това "упражнение" ще помогне за утвърждаване принципите на правовата държава в ЕС.
Вторият доклад за върховенството на закона в ЕС е една от основните инициативи на комисията “Фон дер Лайен” и част от всеобхватния Европейски механизъм за върховенството на закона. Той се състои от две части: в едната се разглежда състоянието на законността в целия ЕС, а в другата – във всяка една от 27-те държави членки. На мониторинг са подложени четири конкретни сфери в обществено-политическия и икономическия живот:
- правни системи,
- уредба за борба с корупцията,
- свобода и плурализъм на медиите,
- принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите.
Най-големите "български" тревоги на Брюксел не са никаква новина:
- огромна власт и абсолютна безотчетност на главния прокурор,
- недостатъчна борба с корупцията по високите етажи на властта,
- силно политическо влияние над медиите.
Еврокомисията смята, че
комбинацията от правомощията и позицията на главния прокурор
оказва влияние, тъй като той може да отмени или измени всяко решение, взето от друг прокурор. А общият извод е, че предизвикателствата за независимостта на съдебната система в България остават, каквото и да се крие зад тях.
Всичко това е обяснено на 25 страници, които самият главен прокурор Иван Гешев определя като "реалистични". Оценка, която тутакси ни кара да си зададем въпроса "Каква точно е ползата за върховенството на закона от доклада на Европейската комисия?"
В държави с недиалогични политически класи и управленски касти като България, този доклад няма да доведе до нито едно реално последствие. Така, както нищо съществено не се е случило след нито един мониторингов доклад и преди влизането ни в ЕС на 1 януари 2007 г., и преди това. Причината е, че част от държавите членки категорично не желаят върховенството на закона да е обвързано с лишаване от безвъзмезден достъп до милиардите в еврофондовете.
Дебатите по този ключов въпрос вървят поне от десетина години. Разбирателството обаче се оказва трудна работа, дори и след свирепите конфликти на Брюксел с Полша и Унгария.
Критиците на формулата "Еврокомисията публикува годишни доклади за върховенството на закона в този формат – по малко за Общността като цяло и за всяка една държава членка" смятат, че чрез повърхностно обобщение на проблемите не могат да помогнат особено за решаването на задълбочаващите се проблеми в блока. Според тях би било по-ефективно, ако
Комисията затегне контрола върху парите за кохезия и земеделие
– две от най-сериозните пера в бюджета на ЕС, които са "традиционен" обект на посегателства от корумпирани чиновници и престъпни организации.
През май Конституционният съд обяви, че узаконяването на специалния обвинител, имащ право да разследва главния прокурор, противоречи на основния закон. "Фигурата на специалния прокурор е противоконституционна. Законодателят е създал безконтролен орган, който само привидно създава гаранции за независимо разследване срещу главния прокурор", се казва в решението на съда.
И докато спора по въпроса "Дали абсолютната недосегаемост на главния прокурор може да бъде премахната единствено с ремонт на конституция?" продължава да е безплоден, авторите на доклада отбелязват проблем, за чието съществуване носят вина единствено предишните управници.
Става дума за категоричното нежелание на ГЕРБ и несъществуващите вече "Обединени патриоти" да изберат нов главен инспектор и нови членове на Инспектората към ВСС, защото от април 2020 г. тази ключова структура е с нелигитимен състав.
Следващият фундаментален проблем – повишаването на магистратите в длъжност и ранг без конкурс или друг вид процедура с открита конкуренция, също е стар колкото… нежеланието на Висшия съдебен съвет да го реши. Колкото до дигитализацията на правосъдието, първата стратегия е от преди 20 години и… какво от това?
Същото е и с корупцията. Авторите на доклада са категорични, че тя остава "най-горещия картоф" в Общността. Само
10 държави членки на ЕС са сред най-добрите в света
по антикорупционни политики и практики и България – каква изненада – не е сред тях.
"В различни държави членки продължиха да се появяват големи или изключително сложни случаи на корупция. Предоставените ресурси за борба с корупцията невинаги са достатъчни и продължават да съществуват опасения за ефективността на разследванията, наказателните преследвания и постановяването на решения по дела за корупция по високите етажи на властта", се казва в доклада.
По този повод Гешев обяви, че ЕК дава положителна оценка за наличието на "засилената дейност по разследване“ в България. Той е убеден, че "Специализираната и на Апелативната специализирана прокуратура имат принос за увеличаване на делата за противодействието на корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност". Но е съгласен с препоръката на ЕС, че "окончателните присъди по нашумели дела остават ниски и в това отношение остава да бъде създадена стабилна практика от окончателни присъди“.
Дали само ни е си мислим, че щом липсват влезли в сила присъди за корупция, значи усилията и мерките не дават никакви резултати? Неее, авторите на доклада са на същото мнение, защото според тях нивото на корупция в публичния сектор у нас продължава да е високо. Въпреки новоприетата Стратегия за борба с корупцията за периода 2021-2027 година, предизвикателствата пред ефективността на мерките, свързани с интегритета на публичната администрация, регламентирането на лобизма и защитата на разобличителите на злоупотреби продължават да са големи.
В доклада се набляга и на факта, че
години наред в България липсва обществено обсъждане
и оценка на въздействието по важни за обществото решения. "В повечето от предложените законопроекти няма информация за обществени консултации или дискусии, организирани от народните представители или правителството, за да адресират проблемите и причините за приемането на конкретен законопроект", отчита Комисията.
Евродепутатът Елена Йончева коментира, че без стабилно правителство, изводите за България в следващият доклад на Комисията ще са още по-критични.
“България би трябвало най-после да предприеме мерки по заключенията на ЕК за върховенството на закона. За поредна година Комисията не отчете напредък в състоянието на правосъдната система, борбата с корупцията и медийния плурализъм. Управлението на ГЕРБ не само не положи усилия да подобри средата, но и демонстративно се отнесе с пренебрежение към загрижеността на ЕС за процесите в България”, коментира тя.
От 21 юли новият парламент вече е факт. Остава да видим какво правителство ще излъчи той. Ще си позволим обаче да уточним, че за предпочитане е правителство тип "Еднодневка", отколкото "Цветарка". Няма нужда да обясняваме защо…
