Институтът подчертава изрично две принципни позиции, свързани с върховенството на закона и със стратегическия поглед при определяне на заместващите мощности, където може да има подобрения.
За върховенството на закона и ролята на държавата
На първо място е важно да си припомним ясно ролята на държавата и на бизнеса в процеса на реализация на плана. За нас върховенството на закона, спазването на договорите и еднаквото третиране на държавния и частния бизнес от страна на държавата продължават да бъдат водещи ценности, нарушаването на които ще има негативно влияние и върху изпълнението на заложените в плана цели. Към това припомняме и принципното положение, че проектите не се реализират от държавните институции, а от бизнеса, който трябва да бъде поощряван и насърчаван чрез държавните механизми, казват от института.
За стратегическия поглед и енергийния микс
Според експертите Институтът за енергиен мениджмънт от хода на разработване и представяне на различните варианти на плана не става ясна каква е цялостната визия за формиране на енергийния микс и как предвидените действия него ще допринесат в това отношение. В тази връзка е особено показателен фактът, че в различните варианти на плана ролята на природния газ като заместващо гориво се променя, но не е пояснено на каква база са правени съответните изчисления, какви презумпции отразяват и какъв реално ще бъде ефектът от съответните проекти. В този контекст напр. не е ясно как е определено, че предвидената за изграждане високоефективна газова централа с комбиниран цикъл ще замени посочените 1 GW от въглищните мощности в ТЕЦ „Марица Изток – 2“ и др.
"За нас обосновката на подобен тип проекти (които по принцип подкрепяме като подход) е изключително важна и следва да бъде ясно изразена. Това е свързано и с с факта, че решенията за осъществяване на енергийния преход следва да се определят с най-малки разходи за обществото и гарантиращи енергийната сигурност – и това трябва да стане на базата на задълбочен технологично неутрален анализ", се казва в позицията.
Добри решения
Експертите оценяват като положителен факта, че в последната версия на плана е заложено увеличаване на предвидения ресурс за реформи и инвестиции в сектор „Енергетика“ в размер на около 8,3 млрд. лв., в сравнение с 3,8 млрд. лв., предвидени в предходната му версия от 16 април.
Предвижда се увеличаване на средствата по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост от около 3,6 млрд. лв. до около 4,3 млрд. лв. Това се дължи изцяло на две нови инвестиционни предложения, които не са обсъждани в периода от октомври 2020 г. досега: схема в подкрепа на изграждането на минимум 1.7 GW ВЕИ и батерии и схема за подпомагане на процеса на декарбонизация чрез изграждане на високоефективна газова централа с комбиниран цикъл, заместваща минимум 1.0 GW от въглищните мощности в ТЕЦ „Марица Изток – 2“.
В същото време обаче се намаляват предвидените средства за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и други потребители във въглищни региони в България, енергийно ефективни общински системи за външно изкуствено осветление, енергийна ефективност в сграден фонд и др.
