На днешния ден през 1886 г. е съставено тринадесетото правителство на Княжество България, начело с д-р Васил Радославов.
Това е първото правителство на Васил Радославов. То е назначено с прокламация „Към българския народ“ от 16 август 1886 г. в резултат на контрапреврата, довел до краткотрайното завръщане на княз Александър I Батенберг на българския трон. Кабинетът, оглавен от Васил Радославов, е образуван от представители на русофобски политически сили – Либералната партия (наричана още радославистка), Консервативната партия, Либералната партия (стамболовисти) и един военен – Данил Николаев. То включва четири министри и един председател.
Това правителство управлява до 28 юни 1887 година. След това то е наследено от първото правителство на Константин Стоилов.
На 25 август 1886 г. князът на България обявява окончателното си решение да абдикира след отказа на Русия да одобри завръщането му в България. Правителството и тримата регенти, начело със Стефан Стамболов, трябва да се справят от тежкото положение на княжеството, да неутрализират войнстващата русофилска опозиция и да изберат нов княз. Обстановката в страната се усложнява от рязкото влошаване на българо-турските отношения поради грешки на руската дипломация. Пристигналият в България императорски пратеник Каулбарс се намесва грубо във вътрешните работи на Княжеството – открито призовава офицерите русофили към нов бунт. Правителството и Регентството приемат част от исканията на руския комисар, сред които отменяне военното положение и освобождаване на детронаторите. Отказана е отмяната на насрочените за 28 септември избори за Велико народно събрание, както и смяна на регентите. Привържениците на правителството печелят изборите за Трето Велико народно събрание, което трябва да избере нов държавен глава на страната.
Русофобите побеждават в изборите. В Бургас с участието на руски офицери започва бунт срещу Регентството, а във Варненското пристанище акостират два руски военни кораби. Русия принуждава избрания от Великото народно събрание за български княз Валдемар Датски да се откаже от престола. На 6 ноември 1886 г. Каулбарс обявява скъсването на българо-руските дипломатически отношения.
Опитите на Регентството и правителството на Радославов да получат реална международна подкрепа завършват без успех. Окуражена от това, опозицията организира бунтове в Силистренския и Русенския гарнизон. Водачите на българската политическа емиграци се обръщат с искане към Турция чрез сила да свали правителството и регентите. В отговор се засилва политическият терор в страната, арестуван е Петко Каравелов, а ръководителите на военните бунтове са осъдени и екзекутирани.
Разправата с политическите противници, както и образуваният през март 1887 г. антируски западен съюз, стабилизират позициите на управляващата групировка. Създават се благоприятни условия за разрешаване на един от основните проблеми – изборът на княз. Преговорите с единствения възможен кандидат за трона – принц Фердинанд Сакс-Кобургготски, завършват с успех. На 25 юни 1887 г. Великото народно събрание избира немския принц за княз на българите.
След гласуването правителството на д-р Васил Радославов, който е привърженик на Александър Батенберг, подава оставка.
