Мощна австрийска банка демонстрира висш пилотаж в ограбването на клиентите си в България. Вече е налице "пилотен проект" за завличане с комисионна по желание на банковия служител, а не по някакви писани правила. Дали ще ви бръкнат в джоба и с колко вече зависи единствено от настроението на дамата зад гишето.
На 14 юли наш редовен читател отива в клон на банката на бул. "Черни връх" и купува 300 евро с левове от разплащателната си сметка. По курса за деня на банката това му струва 588.00 лева. Служителката обаче му начислява и
„комисиона за касова операция”
в размер на 5.87 лева.
Месец по-късно читателят отива в друг клон на банката. Налага му се да купи 1000 евро – пак през левове от разплащателната си сметка. Този път обаче комисионна за сделката няма.
Той пита защо в различните клонове практиката е различна. В случая „добрата” служителка, която не му е начислила допълнителни разходи, му обяснява, че не знае. Тя повторно проверява в електронната система, с която работи, дали пък не е трябвало да начисли такса. Системата не поставя изискване за комисионна.
Читателят ни се връща
в клона с „лошата” банкерка,
за да си търси правата. Нея я няма, в друг клон е изпратена. Колежката й обаче обяснява, че трябва да се пусне официално запитване до ръководството на банката. Човекът прежалва петачето, което е платил без основание, но решава да извести пресата. За да може читателите да знаят за този парадокс в австрийската банка и внимателно да следят „какво правят пакостливите ръчички” на някои банкови служителки в нея.
Читателят ни дори заподозря, че на банкерките е дадена някаква степен на свобода да преценяват кога и с колко да "одерат" клиента. А може би съчетанието между незнание и активност оказва влияние и върху допълнителното материално стимулиране, задава логичен въпрос той. А може би ротацията от клон в клон е с надеждата ощетеният клиент да се откаже от претенции.
"Или пък на едната чиновничка съм й бил симпатичен, а на другата – не чак дотолкова", шегува се жалващият се клиент.
Прецедентът ще бъде докладван от „БАНКЕРЪ” на ръководството на банката. То би трябвало да вземе отношение. В противен случай разгласяването на подобна срамна практика може да се услади и на други кредитни институции. Както казват в парламента, някои срамотии не могат да се скрият със смокиново листо.
Готви се нещо невиждано досега у нас.
Банки ще удържат не просто такса, но процент от сумата и при теглене от банкомат. По този начин цената на това да вземеш от собствените си пари през ATM ще скочи в пъти.
Най-съществената промяна е въвеждането на принципа при теглене от банкомат да не се взима фиксирана такса, а процент от сумата, както е при теглене на пари в брой от офис на банката.
От 30 август Банка ДСК промени тарифата си, като при теглене от банкомат на същата банка таксата стана 0.15%, но не по-малко от 0.30 лв., а при теглене от банкомат на друга банка таксата е 0.20% от сумата, но не по-малко от 1.50 лева.
Същата такса от 0.20% от сумата, но не по-малко от 1.50 лв., вече се плаща и при теглене от банкомат в чужбина. Досега таксите бяха фиксирани на 0,30 лв. за теглене от банкомати на банката и 1.50 лв. за други банкомати.
С повишаването на таксите на банките много хора закриват част от сметките си. Наред с това много граждани започнаха да теглят наведнъж по-големи суми, за да използват банкоматите по-рядко и съответно да плащат по-малки такси.
Друга промяна е, че такса за теглене от банкомат вече се плаща и за карти на Банка ДСК, които досега бяха освободени от тази такса, като например ДСК-ISIC и Младежка карта.
Пощенска банка пък вдига таксите за откриване и обслужване на някои сметки от 5 октомври. Например таксата за откриване на съвместна сметка, която могат да ползват двама съпрузи, нараства от 10 лв. на 15 лв., а таксата за обслужване на такива сметки се повишава от 8 лв. на 12 лв. на месец.
Съществена промяна е и това, че клиентите на Пощенска банка ще плащат такса от 0,12 лв. не само за СМС известия за касови операции и преводи, но и за други електронни съобщения за движение на пари по сметката им.
Таксата за откриване на стандартна спестовна сметка в Пощенска банка нараства от 1 лв., на 3,50 лв., ако е без дебитна карта, и на 2 лв., ако е с дебитна карта. А месечната такса за обслужване на стандартна спестовна сметка без дебитна карта нараства от 2,50 лв. на 3 лв. Въвеждат и нова такса за закриване на спестовни сметки в размер на 5 лв., като сега тази услуга е безплатна.
Таксата за вътрешнобанкови преводи в Пощенска банка пък ще нарасне от 2,50 лв. на 4 лв., като няма значение дали парите се движат между сметки на един и същ или на различни клиенти.
Празната незакрита сметка бърка в джоба
Клиенти натрупват такси по сметки в банката, които не ползват, но поради една или друга причина са забравили да закрият. Причината е, че банките начисляват такси за обслужване и ако в сметката няма пари, те се трупат като дълг на притежателя й.
Давността за периодични плащания, каквито са таксите по банкови сметки, е 3 години, т.е. необходимо е да заплатите таксите за 3 години, а за останалите да подадете възражение за погасяване по давност.
Таксите за поддръжка на разплащателни сметки са между 2 и 4 лв., като масовата ставка е 2,50 лева. Сметките показват, че ако три години са ви начислявали такси за този период може да се натрупат такси над 100 лева. Освен това клиентите не трябва да забравят, че дължат и такса закриване – която е между 1 и 10 лв. за разплащателна сметка.
Единствената утеха засега е фактът, че дължимите суми по такси не влизат и не влошават кредитното досие, защото не са заем.
